Туморите, свързани с рака на белия дроб, са най-често срещани в Западна Европа, но и у нас, казва доц. Георги Калайджиев, началник на отделение по гръдна хирургия в Онкологията в София. Всяка година нови 4000 души се разболяват. Ракът на белия дроб засяга мъжете около 6 пъти по-често от жените. Две трети от болните са били пушачи, а много от останалите също са вдишвали цигарен дим. Азбестът, вече забранен в строителството, е друга причина за възникване на заболяването.
Осем вида рак на белия дроб според хистологията
Правилната диагноза е много важна за определяне на терапията, защото хистологичните типове рак на белите дробове са осем. Основно те са недребноклетъчен и дребноклетъчен, а лечебният подход при двете групи е коренно различен, пояснява доц. Калайджиев.
Най-често в България се среща т.нар. плоскоклетъчен (или спиноцелуларен) рак на белия дроб – около 39%. „Дребноклетъчният белодробен карцином не се оперира, той се лекува само с химиотерапия и лъчетерапия. – пояснява онкохирургът. – Обратно, при недребноклетъчния, какъвто е и плоскоклетъчният, се стремим да оперираме тумора. Прилагаме обаче и консервативно лечение – химио- и лъчетерапия.“
Точната диагноза се поставя само след като под микроскоп се проучи частица от тумора. Понякога се прави гефрир. Това е експресно хистологично изследване на клетки по време на самата операция, което цели да ориентира хирурга, още докато пациентът е на масата. Методите за вземане на биопсия от тумора са различни, но най-често се прилага фибробронхоскопия. С гъвкава тръбичка се прониква през трахеята и се стига до тумора. Манипулацията се извършва с местна упойка.
Допълнителни генетични изследвания за точна диагноза
След това патоморфолог изяснява диагнозата. С помощта на препарати за оцветяване на тъканите под микроскоп се определя хистологичният вид на тумора, разказа доц. Калайджиев. За по-прецизно определяне на подвида се правят специфични изследвания – имунохистохимия. В последните години има и допълнителни генетични изследвания в специализирани лаборатории за т.нар. молекулярни маркери. Почти всички изследвания за белодробен рак се правят у нас в лабораториите на повечето големи болници. Така може да се определи дали ракът ще реагира на таргетна терапия.
Понякога пациентите са учудени, че получават по-различно лечение от това на други с подобно страдание. Стандартите в онкологията са динамични, а в химиотерапията новостите валят буквално всеки месец, обяснява доц. Калайджиев. През 2010 г. за първи път е създаден Национален експертен борд по белодробен карцином в рамките на МОРЕ 2010 – инициатива на Варненския медицински университет. Бордът разработва правила за клинична практика при белодробен карцином, вкл. за таргетна терапия.
Лезии, разположени близо до сърцето
При този тумор лезиите понякога са близо до сърцето и пациентите се тревожат как ще премине операцията. Тя наистина е рискова, но за да стигне до оператор и ръководител на екип, гръдният хирург дълги години се квалифицира и усъвършенства уменията си. България има добра школа в тази област, убеден е доц. Калайджиев.
Данните от образната, ендоскопската и метаболитната диагностика помагат на хирурга предварително добре да планира как точно ще премине операцията. Има съвременни методики, които дават още по-голяма сигурност за пациента – автоматични ушиватели, ултразвуков и лазерен „скалпел“.
Свързани теми: Прицелна терапия удължава три пъти живота на болни от рак на белия дроб
Лекуваш ли ХОББ, без да спреш цигарите, рискуваш да си инвалид