Инсулт се лекува в „златния прозорец“ – до 6-ия час

PRINT
luchezar_penev

Исхемичните инсулти вече не са толкова страшни, а последиците – обратими, стига пациентът да стигне навреме на правилното място, където ще му окажат адекватна спешна помощ. „Златният“ прозорец за реакция е до 4-6 часа от първите симптоми, посочва доц. Лъчезар Пенев (на снимката), началник на отделението по образна диагностика в столичната Сити Клиник, председател на Българското дружество по невро-рентгенология и член на Европейската асоциация по невро-рентгенология. Това в България за съжаление се случва рядко и затова толкова много хора се инвалидизиратслед инсулт. 

 

Мозъкът се отличава от останалите тъкани по това, че налага много по-кратки срокове за действие, за да се отпуши засегнатият в него съд. Затова трябва да се действа бързо. Има няколко стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се сведат до минимум последиците от исхемията (запушването) на мозъчен съд. Такива са около 85% от инсултите.

 

Човек невинаги осъзнава, че е инсулт

На практика редица проблеми бавят пациентите. Първият проблем е, че човек невинаги осъзнава какво се случва с него, че става дума за инсулт. Така се губи ценно време. Има и друго – много болници, които приемат по клинична пътека за инсулти, нямат всички необходими звена, за да се осъществи диагностика и лечение на едно място в най-кратки срокове. Става дума за комбинация от апаратура и добре обучен екип, който работи в синхрон и по определен алгоритъм. Първата оценка на състоянието се прави от невролог и спешен екип по съответните скали, пояснява доц. Пенев. След това веднага се изпраща за образна диагностика. Първата стъпка е компютърна томография. Тя позволява да се изключи голям процес, който да е довел до неврологичния дефицит, да се отхвърли вероятността от интракраниална хеморагия. Има случаи, когато лекарите се опитват да разберат кое е първичното. Болният е намерен паднал, но не се знае дали е паднал, защото е получил инсулт, или падането е предизвикало травма.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Проф. Торбова: Хипертонията изненадва с нощни кризи 
Ослепяване за секунди предвещава инсулт
Причините за парализа на лицевия нерв са различни 
Рутинно ЕКГ може да открие предсърдното мъждене
Недостигът на желязо повишава риска от исхемичен инсулт 

Първият преглед на главата с томограф служи да ориентира специалистите. Изключат ли се другите възможни диагнози, невролозите са наясно, че става дума за исхемичен мозъчен инсулт. Следващата стъпка е пациентът да се изследва отново на ядрено-магнитен резонанс. Той дава възможност да се диагностицира исхемичният мозъчен инсулт дори в момента на неговото случване. Пет до 10 минути след началото на симптоматиката вече виждаме къде е инсултът, допълва доц. Пенев. Това са правила, възприети в Сити Клиник от световните гайдлайни.

Важно е магнитният резонанс да има технологията „дефюжън гейтед имиджинг“ Тя показва дифузията на водните молекули, интра- и екстрахепатални. Изследването продължава 20-30 секунди, но то показва дали има или няма инсулт, в какъв стадий е той. След това правим ангиографски изследвания без контраст, за да покажем точното място на тромбоза и да улесним интервенционалнилистите къде точно трябва да се намесят, пояснява доц. Пенев. 

Исхемични инсулти се определят в зависимост от времето, в което се диагностицират. Говори се за хиперакутен, ако е установен до 4-6 часа; акутен – до края на първото денонощие и субакутен, ако е диагностициран до седмия ден. В ранните часове диагнозата се поставя на магнитен резонанс с новите технологии. След 12-ия час се вижда и на компютърен томограф, но тогава вече е много късно за спешна интервенция. Ако пациентът се е забавил по една или друга причина, не остава друга възможност, освен да се приложи старият метод на лечение. За съжаление при него речевите и моторно-двигателните увреждания остават. Какви ще са те зависи от поразения участък в мозъка, какви центрове се намират в него – за говора или моториката.

Съвременното лечение често води до пълно възстановяване

Ако пациентът е бил диагностициран в рамките на „златния прозорец“, лечението на пациента се преценява от екип, който може да извърши интервенционалната процедура. Достига се с катетър до засегнатото място и в кръвоносните съдове на място се инжектира тромболитично агент, за да се отпуши артерията. Ако няма тромб или емболия, а инсултът е резултат само от стеноза на съда, се поставя стент. Магнитният резонанс помага и по още един начин – с него се прави оценка на перфузията на околния паренхим. Това е необходимо, за да се прецени кои са местата за лечение, да се оцени коя е зоната в мозъка, която е в риск. Да се оцени перфузията на паренхима означава да се прецени доколко е нарушено снабдяването на околните тъкани с кислород вследствие на запушения кръвоносен съд. По това се съди какъв е шансът тази тъкан да оцелее или да загине, взема се решение за спешна интервенция.

Вторични хеморагични инсулти не изискват намеса

Всеки по-голям мозъчен инсулт до 4-5-ия ден минава през вторичен хеморагичен инсулт. Поради нарушенията в клетъчната мембрана на засегнатото място се излива известно количество кръв. То обаче не е първично. Случва се, понеже има запушен съд и кръвта няма къде да се оттече. По принцип това не налага хирургична интервенция. Операция се прави само при травматични кръвоизливи, които са извън мозъка, но го притискат. Ангиографско изследване установява източника на кървене – аневризма или артериовенозна малформация. Дори тогава повечето интервенции са ендоваскуларни. 

Съвременното комплексно диагностициране и лечение на инсултите се прилага все още само на много малко места. Като се има предвид, че „златният прозорец“ за спешна реакция е толкова малък, става ясно защо толкова много хора се инвалидизират след инсулт. Има редица проблеми на здравната система в тази връзка. На първо място е организацията на спешната помощ. Трябва да се обърне специално внимание на подготовка на кадрите, които работят там. Сега те са неподготвени според доц. Пенев. Второ – трябва да се определят кои са точно болничните звена, в които попада пациентът. Все още на малко места има изработени алгоритми, по които да се работи там.

Има клиники и отделения, които приемат болни болни с инсулт, но не разполагат с необходимата техника за прецизна диагностика. В едно от специализираните звена за лечение на тежки мозъчно-съдови заболявания в София например няма ядрено-магнитен резонанс. Ако пациент с инсулт попадне там дори навреме, ще бъде препратен другаде за диагностика и така се губят ценните часове за ефективна спешна терапия. Важно е болницата, която приема болни с инсулти, да има подкрепата на неврохирурзи. Ако те не са на място, да се сключи договор с друго лечебно заведение. Това е важно, защото при определени увреждания на мозъчните съдове рисковете при инжектиране на тромболитично елементи или стентиране на съда са големи и може да се наложи намесата на неврохирург. Трябва да се работи и за по-добрата информираност на болните кои са първите симптоми на инсулт. Рисковите фактори са добре известни: високо кръвно, пушене, алкохол, затлъстяване и атеросклероза. Критичната група са пациенти над 60 г. Ако и от Бърза помощ са добре информирани, къде да закарат пациента при спешно състояние, тогава шансовете за подобрение драстично се увеличават. Болните ще бъдат изписвани с по-малък неврологичен дефицит. Неврологичните увреждания са обратими в големия си процент при навременно лечение, подчертава доц. Пенев.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 3    Средно: 3.7/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *