Изписването на безплатните лекарства за първична (есенциална) хипертония се затруднява поради критерии, които налагат сериозни ограничения за получаването им от пациентите. За това сигнализират от Сдружението на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) в писмо до медиите, подписано от доц. Любомир Киров. Само преди дни от Министерство на здравеопазването оповестиха въвеждането на безплатни лекарства при високо кръвно като голям успех.
Есенциалната (първична) хипертония- I10 по МКБ 10 очевидно не се регистрира ефективно от здравната система у нас. Това става ясно от просто сравнение с данните по света. По данни от различни източници, това заболяване представлява 90-95% от регистрираната хипертония в световен мащаб. Причините за нея са неизвестни. В САЩ, страна с доказано добра статистика, I10 (есенциална хипертония) е налице при 90-95% от случаите при възрастни.
В България обаче пациентите с първична хипертония са около 23-24% от регистрираната хипертония. Явно ние – българите сме различен вид хора, а най-вероятно има нещо нередно в условията за регистриране, коментира доц. Киров. Тези пациенти у нас са около 350 хил. човека. Решението на НС на НЗОК (Прил. 1) би трябвало да разреши тези 24% от пациентите с хипертония да имат възможност, при лечение с монопрепарат да получат 100% реимбурсация. Правилата изключват безплатното отпускане на комбинирани препарати, т.е. такива, който включват в себе си два медикамента.
На практика обаче доста от хората, които на пръв поглед отговарят на условията, няма да могат да се възползват от новата придобивка. Причината е във въведените с Решението на НС на НЗОК критерии за предписване и условия. Те не отговарят нито на правилата за кодиране, нито на медицинската наука, поясняват джипитата.
Според лекарите те ще доведат до:
• Намаляване броя на пациентите с регистрирана вече хипертония I10, които биха могли да получат безплатно лечение, както и намаляване броя на новодиагностицираните случаи, които биха били регистрирани (кодирани) с I10, поради манипулативно създадените, в преобладаващата си част, изключващи критерии (виж. Приложение 1, т.2), както и посочените правила и основания за кодиране (т. 3,4, 5).
• Създаване на условия за поредното изкривяване на родната статистика за заболеваемостта, което ще затвърди позицията ни на единствената страна, в която обратно на всички останали, есенциалната (първична) хипертония- I10 ще бъде в минимален процент.
Важни са и негативните организационни и социални ефекти от неправилно съставените критерии:
• Лишаване на Здравноосигурените лица (ЗОЛ) от възможността за безплатно лечение чрез административната еквилибристика без медицинска обосновка посредством въвеждане на изискване за промяна на код I10 в друг или изключване на възможността за изписване на медикаменти при наличието на някоя от диагнозите, изброени в таблицата към т.2 на Решението за критериите. Това, по същество, не е въвеждане на критерии, а създаване на нови правила за кодиране на диагнози, различни от тези по МКБ 10.
• Загуба на време за ЗОЛ за посещение на РЗОК за презаверка на нова диагноза (друг код на хипертония), която презаверка ги лишава от безплатно лечение с монопрепарат и остава само изгубеното време.
• Загуба на време от ОПЛ за административни дейности като прекодиране на диагнози, анулиране на вече издадени рецепти, изготвяне и отпечатване на нови рецепти и поемане на недоволството от страна на пациентите, за което ОПЛ нямат никаква вина.
Ето какво предлагат джипитата като промени на критериите:
1. По дефиниция, есенциалната (първична) хипертония – I10 е тази, при която причините (етиологията) е неясна. Така че определянето й като неусложнена не е уместно.
- Таблицата с диагнози като изключващи критерии да добие следния вид, който отговаря на правилата за кодиране по МКБ 10 при условие, че реимбурсираните медикаменти за I50.0 са еднакви по вид и брой с тези за I11.0 :
3. При останалите, посочени в таблицата диагнози, същите да се кодират отделно, според правилата за кодиране по МКБ 10, като се кодира и диагноза I10 и запазят правото си да получават съответните медикаменти за I10 (есенциална хипертония). (Виж. Приложение 2- извадки от МКБ 10)
4. Предлагаме т.3 от Решението за критериите да се промени така: „Не се допуска пациенти с артериална хипертония, получавали терапия за заболявания с кодове I11.0, I11.9, I12.0, I12.9, I13.0, I13.1, I13.2, I50.0, да преминават към код I10.“ Изброените диагнози са в рубриката „Хипертонични болести“ по МКБ 10, където е и I11. - Предлагаме т.4 и т.5 да отпаднат. На тяхно място да се разпише нова т.4:
„Няма основание за едновременно наличие на I10 и I11.0, I11.9, I12.0, I12.9, I13.0, I13.1, I13.2, I50.0.“
От НСОПЛБ настояват още да се определят нови коректни критерии, които да са валидни за новорегистрираните пациенти с артериална хипертония. Пациентите с установена и регистрирана преди въвеждането на критериите хипертония да не търпят промени в статуса на кодираните заболявания.