„Лошият“ холестерол не е толкова лош, има и други рискови фактори

PRINT
високо кръвно причини симптоми лечение

Холестеролът е един от най-често изследваните елементи на кръвта. Понякога хората изпадат в паника, когато видят завишени стойности. Те невинаги са повод за безпокойство, казва проф. Волфрам Делиус, кардиолог от Мюнхен. Холестеролът изпълнява някои важни задачи в организма и е незаменим за него. Какво представлява той?

Холестеролът е подобна на мазнините субстанция, която е незаменима за изграждането и функцията на клетките. Участва в образуването на хормоните, например половите, както и за отделянето на жлъчната киселина и за синтеза на витамин D. Голяма част от холестерола се образува от самия организъм, най-вече в черния дроб. После той се преобразува главно в жлъчна киселина, една малка част попада в кръвообращението.

Ако приемаме твърде много холестерол с храната (препоръчителната дневна дажба е около 300 милиграма дневно), собствената продукция се потиска. Онази част от холестерола, която попада в кръвта, стига до клетките под формата на мастно-протеинови съединения (липопротеини). Там холестеролът се свързва с определени структури в клетъчната мембрана (рецептори) и се приема в клетките. Излишният в кръвта холестерол се връща отново в черния дроб. Поради различни смущения, понякога наследствени, броят на рецепторите в черния дроб може да намалее. Тогава той не може да приеме целия излишен холестерол. Така той остава в кръвообращението и се превръща в рисков фактор за атеросклероза (калциране на съдовете).

Важен е балансът между добър и лош холестерол

Установеният чрез лабораторни изследвания в кръвта, се състои от различни елементи. Основните са т.нар. „добър“ – HDL холестерол, който е с висока плътност, и „лош“ – LDL, който е с ниска плътност. По принцип нивата и на двата се увеличават с възрастта. Младите жени имат по-ниски нива от младите мъже, но с годините тази разлика се стопява и възрастните жени дори изпреварват връстниците си мъже.

Твърде много лош (LDL) холестерол в кръвта се отразява негативно на организма. Допринася за прогреса на атеросклерозата. И обратно – добрият (HDL) холестерол предпазва съдовете от стареене, тъй като подпомага връщането на мазнините от кръвта за преработка в черния дроб. Затова когато се говори за холестерол, трябва да се изследват и двата вида, за да се види не само нивата им поотделно, но и балансът между тях.
Повишени нива на „лошия“ холестерол обаче невинаги означават автоматично повишен сърдечен риск, както се смяташе по-рано. Това сочат нови големи проучвания в тази област, казва проф. Делиус. Има данни, че хора с наследствено висок добър холестерол HDL също може да страдат от сърдечносъдови заболявания. Ниските му стойности обаче продължават да се свързват с кардиоваскуларен риск.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Кои храни помагат срещу лошия холестерол
Доказаха, че атеросклерозата е обратима
Триглицеридите може да са високи заради диабет или болна щитовидна жлеза
Динята сваля лошия холестерол

Хляб и захар стават на други мазнини в кръвта – триглицериди

Други важни мазнини в кръвта са триглицеридите, наричат ги още неутрални. Те са 95% общо от всички мазнини в организма. Триглицеридите произхождат пряко от храната, която съдържа мазнини, но те са също така и продукт на обмяната. Човешката мастна тъкан и мерният дроб превръщат в процеса на усвояване въглехидратите в мазнини. Това означава, че ако хапвате повече бял хляб, сладкиши, увеличавате нивата на тези мазнини в кръвта. Лабораторните им стойности зависят силно от това, което консумираме. Ако човек например е пил алкохол и подсладена безаколохолна напитка, триглицеридите скачат. Високите им нива може да са наследствено обусловено, заради възникващ или наличен диабет. При трайно завишени стойности в комбинация с ниски нива на добрия холестерол човекът е застрашен от атеросклероза. Ако само триглицеридите са високи, учените не са на едно мнение дали има риск.

Липопротеините са белтъчни молекули, които транспортират мазнините в кръвта. Те са отделен рисков фактор за атеросклерозата, а концентрацията им в кръвта до голяма степен е генетично обусловена. Има и болести, които могат да повишат нивото им – те са свързани с бъбреците, черния дроб или щитовидната жлеза. Препоръчва се поне веднъж те да бъдат изследвани, особено ако в рода има човек, починал рано от инфаркт.

Кога холестеролът е заплаха за инфаркт

Медицинската преценка за риска при завишени стойности на някои от мазнините в кръвта е индивидуална. За много хора леко отклонение не представлява проблем, при тях не се налага и лечение. Ако обаче има и други рискови фактори – високо кръвно, диабет, пушене, както и коронарна сърдечна болест или прекаран инфаркт, терапията е наложителна. Лекарят прави комплексна преценка, не назначава лечение само въз основа на нивата на холестерола.

При нисък общ сърдечносъдов риск, тоест при наличието на най-много само още един допълнителен рисков фактор, лошият LDL-холестерол не бива да надвишава 160 милиграма на децилитър. При няколко рискови фактори има среден общ сърдечносъдов риск. Тогава LDL-холестеролът не бива да е над 115 мг/дл. Висок риск има, когато например човекът има много високо кръвно. Тогава целевите стойности трябва да са още по-ниски – до 100 мг/дл. При много висок риск – диабет тип 2 или прекаран инфаркт, стойностите трябва да са под 70 мг/дл. Ако тази цел е непостижима, стойностите на LDL-холестерола трябва поне да бъдат намалени наполовина спрямо изходната ситуация. За общия холестерол експертите препоръчват не повече от 200 мг/дл. За триглицеридите се смята, че е препоръчително да са под 200 мг/дл, а още по-добре – под 150 мг/дл. Добрият HDL холестерол при жените не бива да е под 45 мг/дл, а при мъжете – да не е под 40 мг/дл.

Ако вътрешната стена на кръвоносните съдове (ендотел) е увредена, лошият холестерол се отлага по нея. Там той се окислява. В променения си вид той привлича определени бели кръвни телца – макрофагите. В крайна сметка така се стига до възпаления в съдовата стена, натрупва се атеросклеротична плака. Появява се рискът от тази плака да се откъснат парченца, които попадат в кръвта и образуват тромб. Стигне ли той до някой от захранващите сърцето кръвоносни съдове, човекът получава инфаркт. Ендотелът се уврежда най-вече от пушене, диабет и високо кръвно. Рискът от възпаления може да се установи и с изследване на С-реактивен протеин в кръвта.

Храната – може с холестерол, важното е какъв

Храните, които съдържат най-много холестерол, са дреболии, яйца, хайвер, масло, скариди. За човешкото здраве обаче е много по-важно видът на мазнините в продуктите. Колкото по-малко наситени мастни киселини има в тях, толкова по-добре. Затова консумацията на животински продукти като масло, месо, колбаси, мляко и млечни продукти трябва да е с мярка. Опасни могат да са и растителните мазнини – например трансмазнините. Те се получават след химическата обработка на растителни мазнини с цел втвърдяването им. Влагат се масово в бисквити, бързи закуски и снаксове. Продукти без никакъв холестерол са например плодовете, зеленчуците, салатите, ориза и картофите. Полезните ненаситени мастни киселини се съдържат в рибата, ядките, семената и растителни масла като зехтина.

Внимание – тази статия служи само за обща ориентация и не е повод за самолечение. Точна диагноза и терапия могат да се получат само от лекар специалист.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 3    Средно: 4.3/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *