Щамът „Мичиган“ измести свинския грип за първи път от 8 г. насам

PRINT
д-р Ангел Кунчев

За първи път от 7-8 г. насам свинският грип не е включен в щамовете, от които противогрипната ваксина пази. Дойде време той да бъде заменен с друг щам H1N1 – Мичиган, открит през 2015 г., съобщи д-р Ангел Кунчев, главен държавен инспектор към Министерство на здравеопазването. Свинският грип беше наистина опасен в началото, когато се появи в Европа, защото малко хора имаха имунитет срещу него. Характерното за него беше, че разболяваше тежко хора в активна възраст на 30-40 г. Някои стигаха до белодробна недостатъчност и фатален изход.

Вижте още: Защо грипът е много по-опасен от настинката

Есенните вируси може да засегнат тежко сърцето

Как се лекува грип

Новият щам Мичиган е изолиран няколко пъти в България, но се смята, че все още малко хора имат защита срещу него. Това му дава потенциал да предизвика епидемия, поясни д-р Кунчев. Все пак засега данните от Южното полукълбо сочат, че доминира щамът Хонгконг, който също е от група А (H3N2) – около 70% от изолираните проби в Австралия са на този щам. Отсега е трудно да се прогнозира как ще се развият нещата в Северното полукълбо през идващата зима. Все още в Европа няма изолиран нито един грипен вирус от болен.

Възможно е да тръгнат по-активно и щамове от група В

„Навремето почти не ги слагахме в сметката, но сега има години, в които 30-40% от пробите се падат на група В. Те са две големи линии – Ямагата и Виктория. В четиривалентната ваксина тази година са включени и двата, за да има максимална защита“, допълни експертът.

Традиционно обаче в България покритието на ваксините за грип е доста ниско – едва 2-3% от хората се имунизират. Не го правят по две причини, казва епидемиологът. Първо – изисква се активно действие. Човек трябва да отиде до аптеката, да купи ваксината и да намери лекар, който да я постави. Второ – има нереалистични очаквания тя да пази едва ли не цял сезон от всички вируси. Хората се имунизират през октомври, но до реалната грипна вълна през януари-февруари се разболяват един-два пъти от респираторни вируси. Това ги кара да мислят, че ваксината не работи ефективно.

„Обикновено са склонни да търсят вина във ваксината. Тя пази само от тези 3-4 щама, за които е направена. Това я прави не по-малко ценна, защото рисковете са коренно различни. Грипът засяга целия организъм и усложнява общото състояние. Крие сериозни рискове за здравето и понякога за живота“, пояснява д-р Кунчев.

Епидемиите обикновено тръгват от вирусите тип А

Обикновено причинителите на грипни епидемии са тези от група А. Имат потенциала да разболеят много хора. Вирусите от група В циркулират паралелно, но рядко разболяват така масово.

Различните грипни щамове имат някои особености. Щамът Хонкконг протича като класически грип – за него рисковите групи са хората над 65 г. и децата от 5 до 9 г. Може да се очаква, че Мичиган като наследник на свинския грип ще засегне млади хора в активна възраст. Склонен е да прави усложнения като пневмонии. Такива състояние трудно се лекуват, защото при грипа трябва да се прилагат антивирусни средства, които не са много.

Миналата година (2016/17) грипната епидемия не беше от леките, припомня експертът. Особеното бе, че започна малко по-рано и остана прикрита поради празниците през декември. Въпреки това по преценка на здравните власти у нас годишно умират около 2000 души от грип и неговите усложнения.

Могат ли ваксините да ни разболеят

Някои хора се притесняват, че ваксините може да съдържат частици от вируси и някакви съединения, които сами по себе си са риск за здравето. Това категорично не е така, заявява експертът. Теоретично е възможно да се появи свръхчувствителност към някоя от съставките на тези препарати, но това се среща изключително рядко. През последните години ваксините, не само тези срещу грип, но и всички останали, са едни от най-строго проверяваните препарати.

„Логично е да е така, защото ваксините се прилагат на здрави хора, в повечето случаи на деца. Контролът е най-строг, упражнява се не само от български институции, но и от тези в другите европейски страни, както и от органи на ЕС. Само в България годишно се правят над 2 000 000 имунизации и реимунизации. Пак годишно се съобщават 20-30 странични реакции, в огромната си част леки – зачервявания, лека болка, температура“, разказва д-р Кунчев.

Съобщаването на страничните ефекти от ваксини, както и от всички лекарства, е изключително достъпно за всички. Може да стане чрез личния лекар, чрез онлайн формуляр към агенцията по лекарствата, или дори към МЗ. Няма никакви ограничения, кой и как ще подаде информацията, стига да съдържа пълни данни за имунизираното лице и настъпилите странични ефекти, така че да може да се извърши проверка.

Понякога се създава впечатление, че има масови настроения срещу ваксините, защото хората, които застъпват това мнение, са по-кресливи и по-активни, особено в интернет, по думите на д-р Кунчев. Всъщност това са около 5-6% от хората.

Създава се впечатление, че хората се страхуват от ваксините и ги избягват. Но последният взрив от морбили в България, който беше в Пловдивско, не можа да се разрасне именно заради доброто ваксинално покритие. „От морбили – една от най-заразните инфекциозни болести,  се разболяха около 160 деца. Заразата обаче не можа да намери повече неваксинирани, сред които да се разпространи“, обобщава д-р Кунчев.

„Някои хора винаги намират някакъв предлог за страховете си. Едната ваксина е лоша, защото е жива, другата пък имунизира наведнъж за 5-6 болести и можела да претовари имунната система. Третата пък съдържала някакъв консервант. Нека когато се говори за такива съмнения, да се привеждат аргументи и доказателства, които са добити по научни критерии в различни проучвания“, продължава той.

Ваксините минават сложни и дълги проверки за ефективност и безопасност

Ваксините са лекарства и минават през  няколко сложни етапа за проверка на качеството. Проверките са не само за всеки вид ваксина, но и за всяка партида, която слиза от поточната линия. Това е и една от причините преди няколко години да се стигне до недостиг на препарати не само в България, но и на световния пазар – заради изключително строгия контрол и повишеното търсене в световен мащаб.

Освен изпитвания в лаборатория, преди да се пусне на пазара всяка ваксина се проверява за своята ефективност и безопасност и в клинични изпитвания с големи групи хора. Това е последният и най-дълъг етап от одобряването на една ваксина. Отчита се всяка една реакция, дори най-малката. Всяка ваксина минава през един път до внедряване и пускане който отнема около 10 г.

Ина Димитрова

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 3    Средно: 4.7/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *