Шансове за възстановяване след инсулт, ако лечението почне до 4 часа

PRINT
мозък

Мозъчният инсулт, известен и като мозъчен удар, се дължи на остро нарушение на мозъчното кръвообращение поради запушване на мозъчен кръвоносен съд от съсирек (тромб или емболия) – исхемичен инсулт, или поради разкъсване на кръвоносен съд – мозъчен кръвоизлив в мозъчната тъкан или в мозъчните обвивки (субарахноиден кръвоизлив). Исхемичният представлява 80-85% от мозъчните инсулти, а хеморагичният -15-20%. „Мозъчният инсулт е най-честата причина за смъртност и инвалидизация у нас и има не само медицински, но и социални и икономически последици за пострадалия, семейството и обществото. Затова особено важна е профилактиката и повлияването на рисковите фактори – артериална хипертония, мозъчна атеросклероза, захарен диабет, наднормено тегло, повишен холестерол, ритъмни и клапни заболявания на сърцето, тютюнопушене, алкохолизъм и др.

Каква ще бъде прогнозата за преживяемост и възстановяване, зависи преди всичко от вида и локализацията на инсулта. При мозъчен кръвоизлив се развива остро главоболие, гадене, повръщане, слабост или неподвижност в срещуположните крайници, а при по-тежки случаи парализа на погледа, промяна в съзнанието, включително до кома. Особено опасни са кръвоизливите, дори и немного големи по обем, в по- дълбоките мозъчни структури, където са жизненоважните центрове. При по-повърхностните кръвоизливи, т.нар. капсулолатерални хематоми, дори и по-големи по размер, прогнозата е по-добра. Кръвоизливът в меките мозъчни обвивки (субарахноиден кръвоизлив) има много типично начало – много силно остро главоболие, гадене, повръщане, схващане на врата. Изходът може да бъде различен и зависи от мястото и обема на излялата се кръв, но прогнозата зависи преди всичко от опасността от рецидив – т.е. повторен кръвоизлив от много силно остро главоболие, гадене, повръщане, схващане на врата.

Изходът може да бъде различен и зависи от мястото и обема на излялата се кръв, но прогнозата зависи преди всичко от опасността за рецидив – т.е. повторен кръвоизлив от аневризма. В тези случай се предприема мозъчна ангиография и оперативно клипсиране на аневризмата.

При исхемичен емболичен мозъчен инсулт емболиите имат сърдечен произход от лявата сърдечна половина при ритъмни нарушения като предсърдно трептене и мъждене или клапен сърдечен порок, или от разязвена атеросклеротична плака от по-големите мозъчни съдове. Прогнозата се определя от големината на емболизирания съд и риска от повторен инсулт. Ранната диагноза и прилагането на тромболиза (разграждане на тромба) до 4,5 ч от началото е най-големият успех в лечението на исхемичните инсулти и може да доведе до пълно възстановяване. При исхемичен инсулт, дължащ се на тромбоза, развитието не е така внезапно и симптомите зависят от големината на тромбозиралия съд – изтръпване и слабост в едната телесна половина, изкривяване на устата и езика, нарушение на говора, неразбиране на чуждата реч, нарушение на зрението.

Важно е да се диагностицират и т.нар. малки инсулти, или транзиторни мозъчни атаки, при които симптомите се леко изразени, преминават в рамките на 24 часа често се игнорират от пациентите. Но те често се повтарят и са предвестни на по-голям инсулт. По-чести са в системата на т.нар задна мозъчна циркулация и се проявяват със световъртеж, залитане, притъмняване, раздвояване на образите, нарушение на говора, а при по-тежки случаи – нарушение на гълтането, слаобост в крайниците. За оценка на прогнозата в клиничната практика се прилагат специализира ни скали. Така у нас е въведена скалата за инсулт на Американския национален институт на здравето, като отделните мозъчни функции се оценяват по тежест – например до 8 точки – лек инсулт, до 18 точки – средно тежък инсулт, и над 18 точки – тежък инсулт. Прогнозата трудно може да се оцени в първите дни след инсулта, по-точна оценка може да се направи след 1-2 седмици от началото, когато е преминала опасността от ранни усложнения като застойна бронхопневмония, флеботромбоза, белодробна емболия и др. Прогнозата зависи и от прединсултното състояние, възрастта на пациента и наличието на рискови фактори.

За точната диагноза на мозъчния инсулт са необходими неврологичен преглед от опитен невролог, образно изследване (компютърна томография или ядреномагнитен резонанс), уточняване на сърдечния статус и на придружаващи заболявания. Прогнозата зависи от адекватното лечение, профилактиката с антиагреганти или антикоагуланти, откриване на атеросклеротични стенози на мозъчните съдове чрез доплерова сонография, ранна двигателна и говорна рехабилитация.

Доц. Олга Григорова, Клиника по нервни болести в Александровска, в. „24 часа“

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 14    Средно: 3.4/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *