Ендометриозата – причини, симптоми и лечение

PRINT
endometriosis

Вътрешната страна на матката – маточната кухина е покрита с лигавица, която се нарича ендометриум. Тази лигавица търпи промени през месечния цикъл – след менструация започва да нараства, като достига максималната си дебелина непосредствено преди менструация, пише д-р Стефан Константинов в блога си ag-specialist.com. С настъпването на менструацията част от нея се излющва, което се представя с месечното кървене. Нормално тази лигавица трябва да се среща само от вътрешната страна на матката. Когато участъци от такава тъкан се намират на други места говорим за заболяването ендометриоза.

Най-често се засягат структури близко до матката – тазовия перитонеум (тъканта покриваща вътрешната страна на коремната кухина), яйчниците, маточните тръби. Поява на ендометриозни огнища е възможно и на доста по-отдалечено разстояние (дори в мозъка), но това е много, много рядко. Ако ендометриална лигавица се развие в дълбочина на маточната стена (а не само по вътрешната и повърхност) говорим за аденомиоза.

С какво се проявява ендометриозата?

Болка и намалена възможност за забременяване. При операции по друг повод може да се открие ендометриоза при пациентки нямащи оплаквания. Болката се проявява най-често като болезнена менструация (да не се бърка с често срещаната „физиологична“болезнена менструация при момичетата), дълбока болка при полов контакт, хронична болка ниско в корема, на която често колеги поставят диагнозата хроничен аднексит (възпаление на яйчници и тръби) и която съвсем безсмислено и почти безрезултатно става обект на лечение с антибиотици. Зад наивистичното и опростено обяснение за „сраствания“, което често се дава в лекарските кабинети не рядко се крие една недиагностицирана ендометриоза. До колкото заболяването пречи на забременяването, това може да е единственото водещо пациентката в лекарския кабинет и налагащо изследвания, с които се установява, че става въпрос точно за ендометриоза.

Колко е разпространена?

2 до 50% от нямащите оплаквания жени имат ендометриоза. Широката граница в процентите се дължи на различните критерии за диагноза и различните групи население върху които са правени проучванията. 40-60% от жените с болезнена менструация (дисменорея) имат ендометриоза, 20-30% от страдащите от безплодие също.

На какво се дължи?

Не е ясно. Вероятно участват много фактори. Сред най-популярните обяснения е ретроградната менструация – когато част от менструалната кръв се излива през тръбите към коремната кухина, вместо само към влагалището. Това явно има значение, но далеч не е достатъчно да обясни целия процес, в който участват далеч по-сложни механизми. Предразположени към ендометриоза са жени с ранно начало на менструацията и късна менопауза. Многото бременности и използването на противозачатъчни хапчета намаляват риска за поява на ендометриоза.

Как се поставя диагнозата?

Внимателното изслушване на пациентката е първото, което ориентира лекаря. Появата на болезнена менструация, особено ако години преди това е протичала безболезнено навежда на мисълта за вероятна ендометриоза. Честите тазови болки, болките при полов контакт, при уриниране или дефекация макар и срещани при други заболявания също ориентират лекаря. Гинекологичния преглед е задължителен. С него се ориентираме къде точно са болезнените участъци, а понякога могат да се установят формации държащи се на шоколадови кисти или по-големи огнища на ендометриоза. Шоколадовите кисти дължат странното си име на тъмно кафявата гъста течност в тях. Тя е резултат от отделяна кръв при цикличните промени, които настъпват в ендометриозните огнища точно така, както става с лигавицата на маточната кухина.

Ехография – позволява да се видят кисти (шоколадови) или по-големи дълбоки огнища между матката и дебелото черво, в стената на пикочния мехур. В тези случаи дава по-добри резултати от ядреномагнитния резонанс. Огнищата (имплантанти) на ендометриоза по перитонеума не се виждат с ехограф.

Лапароскопия – това е златния стандарт за поставяне на диагнозата. До това изследване се прибягва в случаите на болки, които не могат да се контролират с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, особено ако водят до нетрудоспособност и чести лечения в болница. Стерилитета също е показание. Болезнената менструация при младите момичета предвид широкото си разпространение не е основание за лапароскопия, още повече сравнително рядкото срещане на ендометриоза в тази възраст. Въпреки, че е абсолютно необходима за поставяне на диагнозата, в много случаи лапароскопията не е задължителна и не е грешка да се пристъпи към лечение само на базата на предположение, базиращо се на оплакванията на пациента. Кръвните изследвания не са от особена полза.

Лечение

Трябва да е насочено към две цели – контрол на болката и лечение на стерилитета. За съжаление почти невъзможна комбинация – лекарствата водещи до намаляване на болката пречат на забременяването. Единствено оперативното изрязване (предимно лапароскопски) на ендометриозните имплантанти може да има благотворен ефект едновременно по отношение намаляване на болката и лечение на безплодието.

Когато водеща е болката, първото, с което се опитва са болкоуспокояващите. Следващото средство са хормоналните препарати. Разликата между всички тях е единствено в страничните ефекти, продължителността на лечение и цената им. Сериозните проучвания показват еднакъв лечебен ефект. Използват се гестагени (у нас най-често Orgametril), всички видове противозачатъчни таблетки, Danazol (вече твърде рядко), GnRH аналозите (напр. Zoladex, Decapeptyl и др.) Общата идея е да се подтисне яйчниковата функция, с което да се спре растежа на ендометриозните огнища.

Може ли трайно да се излекува ендометриозата с лекарства?

За съжаление след 6 месечен курс на лечение вероятността да се появят отново болки в следващите 1-2 години може да достигне до 50%. Трябва ли при жени страдащи от безплодие да се предписват хормонални препарати или GnRH при установена ендометриоза, преди да опитат забременяване? Категорично не. Това е само загуба на време (и пари за пациента). Единствено има смисъл даването на GnRH преди планирано оплождане ин витро – проучванията дават по-добри резултати при такъв подход.

Могат ли да се облекчат топлите вълни при прием на GnRH?

Да, това става като се дава успоредно хормонозаместваща терапия. Това не води до по-лоши резултати, но лечението се понася значително по-добре от пациента. Още по-важно – даването на хормони пречи на загубата на костна тъкан по време на лечението.

Какво е мястото на оперативното лечение?

Дали да се предпочете оперативно лечение пред медикаментозно зависи от преследваните цели, конкретния случай, наличието на техника и квалифициран персонал и не на последно място – от желанието на пациента. Като цяло изрязването на огнищата при леките форми на ендометриоза улеснява забременяването. Няма данни, че комбинацията на хирургия с предварително или последващо медикаментозно лечение водят до по-добри резултати по отношение на лечение на стерилитета в сравнение с чистото хирургично лечение.
Какви други методи на лечение съществуват?
При болезнена менструация и тазови болки при жени не желаещи да забременяват поставянето на хормонална спирала може да е удачен избор.

Още гинекологични теми четете на ag-specialist.com. 

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 1    Средно: 4/5]
Подобни статии
    loading...

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *