Астмата – видове, симптоми и лечение

PRINT
астма симптоми лекарства

Астмата обединява няколко различни форми на хронични, възпалителни заболявания на дихателните пътища. Може да доведе до пристъпи на задух. Бронхите се стесняват, има усещане за стягане в гърдите, кашлица и свиркащо дишане.

Най-известните видове астма са два – алергична и неалергична. Алергичната астма заедно със сенната хрема и невродермита спада към кръга на атопичните заболявания. При тях имунната система реагира свърхактивно към безобидни дразнители като полени, животински косми или акари в домашния прах. Алергичната астма често започва в детска възраст. Неалергичната астма често се проявява за първи път на 30-40 г. Терапията е с противовъзпалителни или разширяващи бронхите лекарства (бронходилататори). Ако са известни алергени, трябва да се избягват.

Причините за астмата са основно две – генетично предразположения, което прави бронхите особено чувствителни, и второ – дразнители като инфекции на дихателните пътища, алергени или студен въздух, които могат да предизвикат пристъп на задух. Астматичното възпаление води до оток на лигавицата, свиване (крампи) на бронхиалната мускулатура и повишена продукция на слуз в бронхите. Особено при издишване се чуват свиркащи и жужащи звуци.

Не всяка астма може да се определи като един от двата вида. Има и смесени форми. Науката идентифицира все повече форми на астмата, при която степента и характеристиката на възпалението се различават при отделните пациенти.

Видове астма

  • Алергична – причинена от алергени
  • Неалергична (инфекциозна) астма – причинена обикновено от вирусни инфекции, които правят дихателните пътища уязвими и отключват възпалението им. Оттам се стига да спазми на бронхите, кашлица и задух. В началото астмата отшумява след преминаване на настинката, с времето обаче става хронична.
  • Медикаментозна астма – често астматиците реагират на определени медикаменти като обезболяващи (ацетилсалицилова киселина) или нестероидни противовъзпалителни средства (парацетамол, ибупрофен). Не става дума за алергия, а за генетично обусловена непоносимост към определени медикаменти, която обаче се проявява като алергична реакция.
  • Астма като реакция на химични или отровни вещества. Определени дразнители от околната среда (смог, дим, прах, изпарения, озон) също могат да доведат до астма. Ако засегнатият влиза в контакт с тях по време на работа, става дума за професионална астма.

Една по-особена форма на астмата е тази при жени със силно наднормено тегло. Тя често се появява около 30-ата година и не се лекува с класическите медикаменти за астма. Трудна е терапията и при пушачи астматици, която при тях има особености.

Има и астма с леки или липсващи възпалителни промени, наричат я спазъм на бронхите при натоварване. Тези пациенти нямат оплаквания, ако не се подлагат на физическо натоварване. Тя е различна от тази при пациентите, които имат симптоми и в покой, а при натоварване получават задух. Бронхоспазъмът може да настъпи по време или след натоварването.

Рискови фактори

Алергични хора със сенна хрема, невродермит, имат повишен риск за астма. Пушенето е риск за активни и пасивни пушачи. Освен това цигарите намаляват ефекта от най-важните медикаменти за астма. Честите инфекции на дихателните пътища също ги правят по-уязвими за астма.

Други рискови фактори са ниско тегло при новородените, наднормено тегло и обездвижване в детска възраст.

Симптомите са задух, който протича като пристъп и предимно през нощта. Свиркащи звуци при дишане. Хронична кашлица също може да е признак. Много пациенти нямат задух, а стягане в областта на гърдите или болки при вдишване на студен въздух. Пристъпът може да доведе до сърцебиене  (тахикардия) или посиняване на устните и кожата. В такива случаи трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.

Определяне на тежестта на заболяването

Става въз основа на следните въпроси:

  • Появяват ли се симптомите по-често от два пъти на седмица?
  • Появяват ли се симптомите през нощта?
  • Пречат ли те на активния и нормален живот на пациента?

Астмата се смята за добре контролирана, ако:

  • Симптомите не се появяват през деня или са максимално два пъти в седмицата
  • Няма нощни пристъпи
  • Не пречи на нормалното всекидневие
  • Функцията на белите дробове е нормална

Източник: Apotheken Umschau

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 14    Средно: 3.4/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *