Автоимунните заболявания са по-чести при пациенти с хашимото

PRINT
безплатни прегледи

При около 25% от пациентите с хашимото може да се наблюдават и други автоимунни заболявания. Възможно е те да са възникнали паралелно с него или пък да са съществували по-рано. Ето най-често срещаните автоимунни заболявания, които се откриват при пациенти с хашимото. Описани са от двама германски лекари – д-р Левеке Бракебуш, ендокринолог в град Констанц, и проф. Армин Хойфелдер от Мюнхен. Те са автори на книгата „Живот с хашимото“.

Симптоми, които може да сочат други автоимунни заболявания:

  • Кървави диарийни изхождания – улцерозен колит, болест на Крон
  • Болки в корема, газове, диария, лошо миришещи и сиви изпражнения – цьолиакия
  • Често оригване, малокръвие, слабост, парене на езика – пернициозна анемия
  • Безпричинно отслабване, жажда – диабет (захарна болест)
  • Светли петна по кожата – витилиго
  • Обрив с формата на пеперуда по лицето, температура, болки в ставите – системен лупус еритематозус
  • Болки в ставите със или без ревма фактори – ревматични заболявания
  • Мускулна слабост, която остава и след постигане на прицелните стойности на щитовидната жлеза – миастения гравис
  • Тъмно оцветяване на кожата, слабост – болест на Адисон (засяга надбъбреците)
  • Сърбящи участъци на кожата – уртикария
  • Оплешивяване в определени участъци – алопеция
  • Температура, кашлица, подуване на лимфните възли – саркоидоза
  • Гъбична инфекция на кожата и лигавиците – mucocutane Candidiasis
  • Кожно заболяване с мехури – пемфигус

Този списък на заболяванията не изчерпва всички свързани с имунната система заболявания. Посочва само някои от по-разпространените.

Улцерозен колит и цьолиакия

Хората с хашимото се раболяват по-често от останалите от възпалителни чревни заболявания като улцерозен колит и цьолиакия. Затова при хронична диария се препоръчва да се направи ендоскопско оглеждане на червата с вземане на биопсия. Препоръчва се и изследване за определени антитела. Повишените възпалителни стойности в кръвта са съмнение за улцерозен колит. Цьолиакията се проявява чрез повишено образуване на газове и диария. Доказва се с антитела в кръвта и биопсия на тънките черва. Овладява се много добре с безглутеново хранене.

Пернициозна анемия

При нея има не само малокръвие, но и оплаквания, свързани със стомаха, както и парене на езика. Други симптоми са слабост, умора, диария, задух и други неврологични смущения. Диагнозата се поставя чрез анализ на париетални клетки и определени вътрешни антитела в кръвта.

Диабет

Относително често при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза се стига и до автоимунния диабет тип 1. Обикновено първо се проявява той и едва години по-късно се стига и до заболяването на щитовидната жлеза. Засегнати са особено жени, които в детска възраст са се разболели от диабет. Обратното се случва по-рядко – при вече отключило се заболяване на щитовидната жлеза да се развие диабет тип 1. Около 10-15% от пациентите с автоимунен диабет развиват през живота си автоимунен тиреоидит, за който е необходимо лечение. Затова при тях се препоръчва профилактично изследване на щитовидната жлеза на определен период. Диабет тип 1 може да се определи по специални антитела (GAD).

Някои пациенти с хашимото се оплакват от смущения в обмяната на глюкозата, без при тях да може да се установи диабет. Често след по-обилко хранене се стига до хипогликемия (причерняване, прималяване, разтреперване) заради прекомерното отделяне на инсулин. Ако човек е склонен към подобни симптоми, трябва да носи със себе си някакъв бонбон, нещо сладко, за да си вдигне бързо кръвната захар. При чести хипогликемични кризи се проверява нивото на кръвната захар и се прави гликиран хемоглобин HBA1c.

Понякога при хашимото се появява и инсулинова резистентност. В този случай обикновено количеството на синтезирания инсулин е нормално, но клетките не реагират на него адекватно. Организмът се опитва да компенсира това с повишено отделяне на инсулин. При това състояние често има наднормено тегло и повишен холестерол.

Инсулиновата резистентност може да премине в диабет тип 2 и затова трябва да бъде наблюдавана и лекувана от опитен лекар.

Целта трябва да е отслабване в рамките на здравословното. При пациенти със заболяване на щитовидната жлеза това се подпомага с терапия, която компенсира недостигащите хормони. Инсулиновата резистентност не е някакво автоимунно заболяване. Добрата новина е, че тя е напълно обратима. За сигурна диагноза се прави глюкозо-толерансен тест (тест с обременяване с глюкоза), а също и изследване на инсулина.

Витилиго

Болестта витилиго е свързана с появата на бели петна по кожата. Тя често се открива в комбинация с хашимото. Тогава за лечението се включва и кожен лекар. В някои случаи пациентите споделят, че витилигото им се подобрява, когато се нормализират стойностите на тиреоидните хормони. Витилигото води до разрушаване на пигментите на кожата. Тя се оцветява в бяло и не е защитена при излагане на слънчеви лъчи.

Ревматични заболявания

Ревматични заболявания като първичен хроничен полиартрит и спондилоартропатии могат да се наблюдават в комбинация с тиреоидит на хашимото. Възможна е комбинация със системен лупус еритематозус, синдром на Сьогрен и други колагенози.

Адисонова болест

Адисоновата болест е сравнително рядко автоимунно заболяване, известно още като хронична надбъбречна недостатъчност. При нея се наблюдава намалено образуване на естествения кортизол и понякога се открива в комбинация с хашимото. Симптомите на Адисоновата болест са обща слабост, желание за солено, ниско кръвно, болки в корема и оцветяване на кожата в кафяво. Преди започване на лечение с тиреоидни хормони трябва да се установи и нормализира нивото на кортизол в кръвта с подходящи медикаменти (кортизонови препарати).

Саркоидоза

Саркоидозата е системно заболяване, което се проявява с подути лимфни възли, кашлица, температура и задух. Може да се наблюдават още възпаления на ставите и кафеникаво-червеникави потна по краката (нодозна еритема). Често настъпва спонтанно оздравяване. Пациентите са предимно жени межуд 20 и 40 г.

Полиендокринопатия

Едновременната поява на повече автоимунни заболявания се описва в медицината като полиендокринопатия или полигландуларни автоимунни синдроми. При тези пациенти наред с автоимунното заболяване на щитовидната жлеза се откриват и други автоимунни процеси. За да се говори за полиендокринопатия, допълнителните заболявания трябва да са поне две.

Описани са две полиендокринопатии във връзка с хашимото:

  • PAS I – гъбично заболяване на кожата и лигавиците, намалена функция на надбъбречните жлези и автоимунно заболяване на надбъбречната кора. Този вд полиендокринопатия по-рядко се комбинира с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
  • PAS II – тук водещи са автоимунно заболяване на надбъбречната кора и автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (хашимото или Базедова болест). Може да има и диабет или друго автоимунно заболяване.

PAS II засяга предимно жени и се среща по-често от PAS I. PAS II се среща по-често при възрастни. Описана е и причината – дефект в ген, отговорен за рещулиране на имунните процеси.

Розацея

Понякога се наблюдава и хронично възпаление на кожата – розацея, което се лекува с автибиотични кремове и таблетки. Симптомите на розацея са зачервяване, пъпчици и възпалителни възелчета. Диагнозата и терапията се уточняват с кожен лекар.

Уртикария

Уртикария  или копривна треска се открива по-често в началото на хашимото. Терапията със заместване на липсващите хормони може да доведе до подобрение или дори до изчезване на кожните проблеми. Интересното е, че дори при нормални нива на щитовидните хормони в кръвта, приемането из допълнително като лекарство може да излекува уртикарията. Трябва само да се внимава да не се предозират, за да не се стигне до изкуствен хипертиреоидизъм.

Източник: www.hashimotothyreoiditis.de

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 1    Средно: 5/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *