Проф. Масларов: Рискът от инсулт в студа нараства

PRINT
Проф. Димитър Масларов невролог

Проф. д-р Димитър Масларов, д.м., е началник на Клиниката по неврология на Първа градска болница в София. Има специализации по мозъчносъдови заболявания в Израел, за невропротекция в Австрия и Румъния. Практикува високоспециализирани дейности – клинична ЕЕГ, евокирани потенциали. Има над 100 публикации, авторство и съавторство на монографии и учебници.

Проф. Масларов, вярно ли е, че в студеното време опасността от мозъчни инсулти нараства?

Резките промени в температурата водят до рязко нарастване на сърдечносъдовите и мозъчно съдовите инциденти. Известно е, че студеното време може да увеличи риска от инсулт до 30%. Едно наскоро публикувано проучване показва, че всеки спад на външната температура с 3оС за 24-часов период, води до нарастване на инсултите с 11%. Но сред хората, които имат и други рискови фактори, като повишено кръвно налягане, пушене или са с наднормено тегло, увеличението е с още 30%.

Хората подържат относително постоянна телесна температура. Топлината се образува във вътрешните органи и се отдава навън през кожата и лигавиците, при дишане и с телесните течности. През лятото подкожните съдове се разширяват, а през зимата се свиват, за да не се преохладим. Затова в студеното време кръвното налягане обичайно е по-високо от лятото. Това трябва да се има пред вид при провеждане на системно лечение на високото артериално налягане и дозата на лекарствата да се коригира.

Мозъкът консумира 20% от кислорода в кръвта, при условие, че той представлява 2% от общото тегло на тялото. Мозъчната тъкан има голяма и непрекъсната нужда от кислород и глюкоза. Мозъкът няма собствени запаси от тези жизненоважни за него вещества. Извършването на усилена физическа работа отнема известна част от кръвта, предназначена за мозъка. Работата навън през зимата изисква специална хигиена на труда с чести почивки, топли обувки, носене на облекло тип „зелка“ и задължително вълнена шапка. Съчетанието на студ и влага е още по-опасно, защото по-лесно настъпва охлаждане.

Ниските температури и особено големите денонощни колебания водят до промяна в концентрацията на кръвта със склонност към повишено съсирване и спазъм на съдовете. Това са основните фактори, които водят до нарастване на честотата на инсултите през зимата. Допълнително влияят намалената физическа активност, консумацията на повече и по-мазна храна, честите празници и продължителното пребиваване на маса и като резултат – нарастване на средно денонощните стойности на кръвното налягане.

Хората, които са преживели един мозъчен инсулт се намират под повишен риск от втори инцидент, като рискът кратно нараства при всяко следващо мозъчно-съдово събитие.

Добре известно е, че артериалната хипертония, особено недобре контролираната, е една от най-важните предпоставки за възникване на мозъчен инсулт. Имате ли впечатления, научиха ли се хората да обръщат повече внимание на необходимостта от навременно и правилно лечение на високото кръвно налягане?

Хората в България стават все по-грамотни по отношение на собственото си здраве, но не всички полагат достатъчно грижи за себе си. Има все още хора, които имат предписани лекарства, но те не си мерят редовно кръвното налягане и не могат да кажат дали лечението е ефективно. Други пък изпиват първата купена опаковка и след това престават да се лекуват. Задължително е да следят стойностите на кръвното налягане и да се записват в дневник, където трябва да се отразява и приложеното лечение по часове. Това ще даде възможност на кардиолога да коригира антихипертензивната терапия много по-лесно, ако тя не е достатъчно ефективна.

Затова навсякъде по света, включително и у нас се провеждат ограмотителни кампании сред населението за причините и симптомите за мозъчно-съдовите заболявания. Най-важното за тази група социално значими заболявания е провеждането на широка първична профилактика. Затова моят съвет е профилактичните прегледи, които са задължителни за всички работещи хора да се провеждат ефективно, а не проформа. Годишните профилактични прегледи при общопрактикуващите лекари също често откриват гранично повишени стойности на кръвното налягане или на кръвната захар.

Рисковите фактори за инсултите отдавна са известни. Те се делят на две групи: модифицируеми (такива, които може да се променят) и немодифицируеми (които не могат да се променят). Немодифицируемите са тези, върху които не можем да упражним някакво съществено въздействие: възраст, пол, етническа принадлежност и генетична обремененост. Нашите усилия са насочени към тези рискови фактори, въздействието на които може да бъде ограничено или изцяло премахнато. Тук се отнасят: артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, затлъстяване, дислипидемия, асимптомни каротидни стенози, предсърдно мъждене, ниска физическа активност, нерационално хранене. Съществуват още рискови фактори, които също допринасят за развитие на инсулт, макар и в по-малка степен, и тук се отнасят: метаболитния синдром, злоупотребата с алкохол, повишеното кръвосъсирване, мигрената с аура, обструктивната сънна апнея, депресията и др.

Съветът ми към всички хора е да вземат под внимание това, което ние лекарите ги съветваме и да направят самооценка на рисковите си фактори и своевременно те да бъдат повлияни. Това е много важна крачка по пътя на първичната профилактика.

Нелекуваната или неефективно лекувана артериална хипертония крие много рискове, като сред най-сериозните са исхемичен мозъчен инсулт или мозъчен кръвоизлив. Артериалната хипертония (АХ) е най-значимият модифицируем рисков фактор (60% от риска) за развитие на мозъчен инсулт. Едно проучване от последните години показва, че при над 70% от случаите с първи мозъчен инсулт е установено налягане над 150/90. Пациенти със захарен диабет и артериално налягане под 120/80 mmHg имат приблизително с 50% по-нисък доживотен риск от развитие на мозъчен инсулт в сравнение с болни с АХ. Съществуват данни, че целенасочено понижаване на систолното налягане под 130 mmHg е възможно да намали честотата на повторен инсулт с около 20% и още по-значително понижава вероятността за мозъчен кръвоизлив – с две трети.

Всички форми на АХ: изолирана систолна, диастолната, както и комбинирана артериална хипертония, увеличават риска от инсулт. Ние, невролозите, казваме че връзката между артериалната хипертония и рискът от инсулт е постоянна, последователна и независима от другите рискови фактори.

Често високото кръвно налягане е съпътствано от нарушения в сърдечния ритъм, сред които предсърдното мъждене е особено опасен рисков фактор за развитие на инсулт. В последните години вече по традиция се провеждат кампании за измерване на налягането със специалната AFIB технология за едновременна ранна детекция ва предсърдното мъждене. Каква е Вашата оценка за такива инициативи?

Предсърдното мъждене (ПМ) е значим рисков фактор за развитие на мозъчен инсулт и независимо от другите фактори увеличава риска около пет пъти във всички възрастови групи. Процентът на възникнали инсулти в резултат на ПМ нараства рязко от 1.5% във възрастта от 50 до 59 години, до 23.5% във възрастовата група 80-89 години. ПМ е най-честата сърдечна аритмия. С пристъпно или постоянно ПМ живеят приблизително 2,5 млн. души в Северна Америка и около 5 млн. души в Европейския съюз.

ПМ е вид аритмия, т.е. нарушаване на нормалния сърдечен ритъм. Ако сърцето се съкращава регулярно, то изтласква кръвта на равни порции и тя се движи ритмично по съдовете. Както се разбира от наименованието, нарушението, които се случва при предсърдното мъждене, засяга предсърдията. В резултат на това предсърдията се съкращават неритмично и с по-голяма скорост. Съответно, сърцето не може да извършва правилно своята функция, а именно равномерно да изтласква кръвта по съдовете. При забавяне на кръвотока могат да се образуват тромби в кухините на сърцето или в лумена на съда. С течение на времето целият тромб или негови части могат да се придвижат от мястото, където са се образували, заедно с кръвния ток. Той се движи заедно с кръвотока дотогава, докато не достигне мозъка. В определен момент размерът на съдовете започва да намалява и тромбът не може да се движи по-нататък и запушва артерията, което води до инсулт.

Предсърдното мъждене е главният модифицируем рисков фактор, който води до 4-5 пъти по-голям риск за възникване на исхемичен инсулт. ПМ често е асимптомно, при голям брой случаи – клинично неустановено и мозъчносъдовият риск вследствие на предсърдно мъждене е значително подценен.

Приема се, че асимптомното пристъпно ПМ е съществена причина за малките инсулти, които често не дават клинични прояви и остават неразпознати. Афиб технологията е получила своето наименование от английското словосъчетание Artrial Fibrillation (AFib), което на български се превежда като предсърдно мъждене.

Важно е да се знае, че ако е открита на време, тази аритмия подлежи на лечение с лекарства за възстановяване на сърдечния ритъм. При неуспех от това лечение се прилагат през устата средства за разреждане на кръвта – синтром или някой от новите антикоагуланти.

Технологията AFib е средство, което помага навреме да бъде открито предсърдното мъждене чрез редовно измерване на кръвното налягане у дома с помощта на апарат за кръвно с тази технология. Технологията AFib се препоръчва за скрининг или проследяване в домашни условия при пациенти, страдащи от предсърдно мъждене. Afib не поставя диагноза, но осигурява важна информация, която да бъде доизяснена от специалист – кардиолог. AFIB технология регистрира предсърдно мъждене с точността на ЕКГ.

Кои са най-важните препоръки към хората в състояние на прехипертония или с вече поставена диагноза артериална хипертония и ритъмно нарушение, за да не се стига до инсулт?

Мозъчно-съдовите заболявания представляват сериозен здравен проблем по целия свят. Те са една от водещите причини за смърт, инвалидност, депресия, личностни изменения и нерядко болка. Всяка година около 15 милиона души по света получават мозъчен инсулт, като шест милиона от тях не оцеляват. Около една четвърт са под 65 години. Повече от една трета от преживелите остават с някаква инвалидност, като по света живеят над 35 милиона души с различна степен на инвалидизация вследствие на инсулт. Хората, които са преживели един мозъчен инсулт се намират под повишен риск от последващ – над една четвърт получават втори в рамките на 5 години. По данни на Световната организация по инсулти, една от всеки 5 жени и един от всеки 6 мъже ще получи мозъчен инсулт през живота си. Прогнозите са за удвояване на заболяемостта и смъртността по света през 2020 година, което е свързано със застаряване на населението и нарастване на заболяемостта в развиващите се страни.

Мозъчносъдовите болести също водят до развитие на съдова деменция, която самостоятелно и заедно с болестта на Алцхаймер води до не по-малки здравни и социални неблагополучия, особено в развитите страни.

От изложено дотук става ясно, че трябва да се обърне сериозно внимание на първичната и вторичната профилактика. Първичната профилактика включва идентифициране на т. нар. модифицируеми рискови фактори и полагане на усилия за тяхното игнориране. Аз вече ги изброих, но искам да подчертая, че сред тях на първите места се намират: артериалната хипертония, захарния диабет, и предсърдното мъждене.

Честото „прескачане“ на сърцето трябва да насочи човека за консултация с неговия общопрактикуващ лекар или кардиолог. Ефективността на образователните програми за инсулт имат също ефект върху познанието на пациентите. Важно е осъзнаването на риска и здравните очаквания. Редица проучвания по света са показали ефективност на адаптирани програми за самостоятелно управление на рисковите фактори от страна на пациентите.

Автор Невена Попова

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 1    Средно: 5/5]
Подобни статии
loading...