Проф. Манеголд: Ракът на белия дроб се развива много бързо!

PRINT
manegold

Проф. Кристиан Манеголд ръководи интердисциплинарното звено по торакална онкология към Клиниката по хирургия на Медицинския център на Университета в Хайделберг, който се намира в Манхайм, Германия. Специалист е по вътрешни болести и онкология. Проф. Манеголд поддържа добри контакти с българските си колеги и гостува у нас по покана на Българската асоциация по медицинска онкология.

– Проф. Манеголд, защо точната диагноза е толкова важна при рака на белия дроб?

– Съвременните технологии, генетиката и молекулната медицина позволяват прецизна диагностика при рака на белия дроб, каквато не беше възможна преди 20-25 г. Недребноклетъчният е най-голямата група, той се открива при над 80% от пациентите. Дребноклетъчният намалява, защото това е всъщност ракът, свързан еднозначно с пушенето, а пушачите стават все по-малко. Има и други видове – плоскоклетъчният и неплоскоклетъчният, аденокарциноми и др. Дали ще са периферни или централни тумори също има донякъде връзка с пушенето. Неприятното е, че все по-често откриваме този вид тумори и при непушачи. Вероятно причините са генетични, но не се знае съвсем точно.

Точната диагноза има голямо значение за терапията. Сега подходът е много по-диференциран. Още не можем да излекуваме болестта напълно, но можем да подходим индивидуализирано и много по-ефективно, да изберем терапия според хистологичния или генетичния тип. Голям успех е, че днес можем да поискаме от патолога или молекулярния биолог да ни даде много по-подробен доклад за особеностите на тумора при конкретния пациент.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Таргетна терапия превръща рака на белия дроб в хронична болест
Ново лекарство за рак на белия дроб удължава живота
Кръвен тест открива 14 видове рак
Какво представлява белодробният емфизем? 

– Какви са предимствата за пациента?

– Терапията е по-близо до реалните нужди на болния. Имаме на разположение медикаменти, които са специално насочени към определен хистотип или генотип. Лекарствата обаче са и токсични, затова трябва много внимателно да се прецени коя е най-подходящата терапия. При стария подход се прилагаха един куп лекарства с много странични ефекти. Индивидуализираната медицина има голямо предимство, тя е с по-голяма ефективност, намалява се токсичността.

– Има случаи, когато млади жени на 30-35 г. умират от рак на белия дроб. Защо понякога химиотерапията не помага?

– Наистина има жени и млади хора, които се разболяват, дори ако не са пушили. Тогава става дума за генетично съвсем различно заболяване от рака, който развиват пушачите. Понякога генетичната предизпозиция е много важна. Трябва да се направи генетично изследване, доколкото това е възможно в съвременните условия. Химиотерапията е основатана терапията при вече метастазирало заболяване, но има ограничен спектър на приложение. Действа определено време, но само при определена група. Напълно е възможно да не се постигне успех при някои пациенти. Може дори да има негативи от терапията заради токсичността на лекарствата.
Разполагаме и с таргетни терапии, например срещу мутациите на EGF (epidermal growth factor). Появяват се и нови медикаменти. Новите таргетни медикаменти се комбинират с химиотерапията, използването им не означава, че тя ще бъде забравена.

Основната полза за пациента е същественото увеличаване продължителността на живота, а и лекарствата се понасят по-добре. Ако преди години средната преживяемост беше 10 месеца, днес тя е 15-16, дори 20 месеца. Това е крачка в правилната посока, макар че не сме постигнали още окончателен успех над болестта.
Лекарите не бива да забравят, че рак на белия дроб може да бъде диагностициран и при млади жени, които не са пушили. Вероятно има значение и замърсяването на околната среда, но все пак пушенето остава основен рисков фактор. Затова трябва да се правят активни кампании, насочени към младите хора. В индустриалните страни се отбелязва ръст на болестта при жените. Ако мъжът пуши, има голяма вероятност неговата съпруга да си отиде от рак на белия дроб.

– На колко години е най-младият ви пациент с рак на белия дроб?

– Виждал съм пациенти на 30-40 г. Иначе болестта е проблем на напредналата възраст. Ако е при пушач, туморът се открива най-често на около 65 г., но може и над 70 г. Пациентите са възрастни и има значение за терапията. Когато се назначава химиотерапия трябва да бъдат взети предвид съпътстващите заболявания, да се съобразяват страничните ефекти. Токсичността е тема с много етични въпроси: Ако не можем да излекуваме пациента, доколко трябва да го подлагаме на изпитанието да приема тежки медикаменти, които може да влошат качеството му на живот? Онкологът има сериозна дилема – да се опита максимално да удължи живота на пациента, дори с цената на страдание, рискове за здравето, или да го остави да си изживее дните, които са преброени, без излишни мъки. Трябва да се направи разумна преценка.

– Защо няма ефективен скринингов метод при рака на белия дроб? 

– Правени са много опити за скрининг, и сега се прави много с модерните техологии, но ранното откриване на тези тумори е наистина голямо предизвикателство. Времето, през което се развива дребноклетъчният рак, е доста кратко. Не можем да товарим пациентите през кратки периоди с рентгенови снимки или изследване на компютърен томограф. Разумно е такива прегледи да се правят поне през 6 или 12 месеца. Това обаче също така е много скъпо, ако се прилага масово. Успехът – да открием навреме нещо в ранен стадий, е малко вероятен. Излиза, че сме похарчили голяма сума пари за нищо. Трябва да се преценят по-точно рисковите групи и евентуално да се прецени кои да бъдат наблюдавани. Освен това, ако ревностно търсим нещо, това е притеснително за самия пациент.

– Може ли рентгеново изследване да открие тумора?

– Съвременните технологии позволяват да се видят и съвсем малките лезии. Само че когато те вече се видждат, обикновено вече има много тумори и още повече туморни клетки в организма. Заболяването отдавна се е развило в организма.

– Вярно ли е, че ракът на белия дроб образува много метастази?

– Ракът на белия дроб има голям потенциал да образува много метастази и това го отличава – най-често в черния дроб, костите и мозъка. Хирургът е убеден, че е изчистил всичко, но след 1-2 г. много често се появяват метастази. Затова днес се прилага не само операция, а и химиотерапия, понякога тя се назначава преди самата хирургична намеса. Целта е да се отложат във времено евентуалните метастази.

– Какво очаквате от визитата си в България?

– Имам специална връзка със страната ви. Идвам вече доста пъти тук, познавам доста лекари, а също и пациенти, дори консултирам някои от тях. Те искат да дойдат за преглед при мене в Манхайм, но аз им казвам, че едва ли ще чуят нещо по-различно от това, което им се казва тук. По-добре е, ако пациентът се лекува в собствената си страна, където разбира езика, има подкрепата на близките и приятелите.

– Препоръчвате ли да се търси второ мнение?

– В Европа има специални центрове, където може да се потърси допълнителна консултация. В Германия здравните каси заплащат за второ мнение. Пациентът в крайна сметка е човек. Ако няма доверие в лекаря, редно е да потърси помощ от друг. За мен не е проблем, ако пациентите ме попитат къде да отидат за второ мнение. Насочвам ги. Когато чуят същото, те някак си се успокояват, че са на прав път. Това е важно и е част от психологическата подкрепа за онкоболните.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 6    Средно: 4.5/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *