Нов метод: охлаждат мозъка при инсулт

PRINT
tityanova

– Проф. Титянова, на кое място сме в света по смъртност от инсулти?

– За съжаление, през последните 30 години България е неизменно в челните места по смъртност от мозъчни инсулти. По актуални данни страната ни се нарежда на трето място в Европа след Русия и Румъния, като заболеваемостта и смъртността от инсулти е значимо по-висока сред селското население. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи само за първото шестмесечие на 2012 г. у нас са регистрирани 23 001 случаи на исхемичен мозъчен инсулт, от които 708 (3%) са починали в първите дни на инсулта.

Статистиката показва, че смъртността достига до 1/3 – 1/5 от болните в края на първия месец, а до края на 5-та година умират половината от преживелите инсулта. Ранната прогноза е по-лоша при болни в напреднала възраст с обширен инфаркт, лошо колатерално кръвообращание, сърдечносъдови и белодробни усложнения, а късната прогноза – при мъже в напреднала възраст с обширни инфаркти в каротисната система, чести рецидиви, наличие на диабет или други соматични заболявания.

– След прекаран инсулт човек остава ли инвалид?

– Мозъчният инсулт е причина за трайна инвалидност, достигаща до 50-75% сред преживелите инцидента. Засягането на лица в по-млада (трудова) възраст повишава социалната значимост на това заболяване. Само 1/3 от болните могат да ходят самостоятелно без чужда помощ през първата седмица от инсулта, след третата седмица до 50-80% от болните могат да ходят без помощно средство, а след 6-ия месец – броят им достига до 85% сред преживелите инсулта. Изходът от болестта е индивидуален и се определя от редица фактори – вид, локализация, тежест и размер на инсулта, ефективност на колатералното кръвообращение, начало и вид на лечението и генетичните възможности за така нар. „спонтанно възстановяване“.

Важно е да се знае, че пълно морфологично възстановяване след инсулт може никога да не се достигне, но възможността за функционално възстановяване дава известен оптимизъм в случаите с трайна инвалидност, което може да продължи цял живот. Възстановяването след инсулт не е линейна зависимост и зависи пряко от бързината и ефективността на оказаната медицинска помощ в острата фаза на мозъчна увреда. Тогава лечението дава най-благоприятен ефект. Има някои закономерности, които са универсални. Така например, ако възстановяването започне непосредствено след началото на инсулта, ще се очаква по-добър изход от него 6 месеца по-късно. Друго правило е, че значимо подобрение може да се получи само в първите 6 месеца след инсулта, след което възстановяването е предимно функционално.

Днес се знае, че в условията на трайна парализа компенсирането на двигателния дефицит зависи от участието на непаретичната страна, което е по-голямо от това на паретичната страна. С други думи, рехабилитацията е насочена както към „болната“, така и към „здравата“ страна. Това определя големия интерес към новите методи за неврорехабилитация. Повечето от тях обаче, не са застъпени в традиционните програми, прилагани у нас за рехабилитация на болните след инсулт. В тази насока има какво да подобрим в нашето здравеопазване!.

– Кои са новостите в лечението?

– Лечението на мозъчния инсулт най-общо се разделя на немедикаментозно, медикаментозно, ендоваскуларно и оперативно. Във всяко едно направление всяко десетилетие има новости, които за щастие бързо се прилагат и у нас. Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика организира ежегодни международни интердисциплинарни научни срещи, на които се представят най-новите достижения в областта на съдовите заболявания на нервната система. Тази година срещата се провежда на 29 и 30 септември в хотел „Родина“ с участието на невролози от Австрия и Германия. На форума ще се представят новите диагностични направления в невросонологията (четириизмерно невроизобразяване на око, съдове, мускули и нерви), новите методи за лечение на острия исхемичен мозъчен инсулт (тромбектомия и терапевтична хипотермия) и иновациите в неврорехабилитацията.

Методите за реваскуларизация – тромболиза, ендоваскуларно стентиране или тромбектомия на запушените мозъчни артерии, са едни от най-интензивно развиващите се лечебни подходи при остър мозъчен инсулт, които могат да се приложат само при подбрани пациенти. Необходимо е време за да се оцени реалната им полза в дългосрочен план, тъй като първоначалният ентусиазъм вече се замества от известно разочарование по отношение на очакванията от тяхното приложение. Това налага да се изработят стриктни критерии за приложение на новите диференцирани методи в лечението на инсултите, както и да се търсят нови, по-добри алтернативи в тази насока.

– Какво представляват четириизмерното ултразвуково изобразяване в неврологията и тромбектомията?

– Четириизмерното ултразвуково изобразяване е високотехнологичен метод за генериране на триизмерни образи (дължина, височина и ширина) в реално време на екстракраниалните съдове, зрителната система, скелетните мускули и периферните нерви. Той дава възможност за бърза и неинвазивна оценка на структурата на изследваните обекти и по-подробна информация за техния размер, морфология и функция. Ние го прилагаме за диференциална диагноза на различни съдови и несъдови неврологични заболявания, за определяне на най-подходящото място за мускулна биопсия и за проследяване на ефекта от приложеното лечение.

Тромбектомията е механична екстракция на тромботичните материи – съсиреци, запушващи лумена на мозъчните артериите. Методът се прилага основно за лечение на острия миокарден инфаркт и острата артериална недостатъчност на крайниците. Клиничното му използване при острите мозъчни инсулти предстои да бъде оценено. На този етап тромбектомията при инсулт се прилага предимно в рамките на клинични изпитания.

– Разкажете малко повече за терапевтична хипотермия при остър исхемичен мозъчен инсулт и кога ще започне този метод да се прилага у нас?

– Терапевтичната хипотермия е предизвикано и контролирано намаление на телесната температура на пациентите под 36°С (обичайно до 34°C–35,9°C) чрез охлаждане на повърхността на тялото или чрез интравенозно въвеждане на охладени разтвори в кръвообращението. Достигането на по-ниски температури не се препоръчва, тъй като те предизвикват повече странични ефекти отколкото ползи за мозъка.

Охлаждането на тялото като лечебен метод при остър исхемичен мозъчен инсулт е все още в процес на клинично изпитване. Хипотермията цели да съхрани зоните в мозъка, които имат гранично кръвоснабдяване и да ограничи тези, в които вече е възникнала необратима увреда на мозъчната тъкан поради смърт на нервните клетки. В ход е Европейско клинично проучване (EuroHYP-1), предложено за финансиране по Седма рамкова програма на Европейската Комисия по бюджетна рамка 2013. В проекта участват 25 Европейски държави, сред които и България. Предвижда се то да стартира през 2013 година, като одобрените центрове в нашата страна са локализирани във Военномедицинска академия – София, УМБАЛ „Св.Марина“- Варна и МУ – Плевен.

– При кои пациенти хипотермията е приложима?

– Макар, че лечението с охлаждане на тялото е известно от древността – още Хипократ е прилагал лед за кръвоспиране върху рани на войници, в съвременната медицина то се използва ограничено – предимно за запазване на органи при трансплантация, за лечение на енцефалопатия при новородени деца след родилна асфиксия, сърдечен арест, остър миокарден инфаркт и мозъчни травми. Прилагането му при други индикации е обект на контролирани клинични изпитвания.

У нас терапевтичната хипотермия с охлаждане на тялото до 34-35°C ще може да се прилага само в одобрените изследователски центрове по проекта EuroHYP-1 като добавъчна терапия към основното лечение (включително тромболитично) при болни над 18-годишна възраст с доказан остър исхемичен мозъчен инсулт. Задължително условие е лечението да стартира до 6-я час от началото на инцидента и да се провежда в следващите 24 часа. Трябва да се спазват и определени противопоказания, което ще ограничи подбора на болните, подходящи за това лечение.

– Колко скъпи са най-съвременните методи за лечение на инсулта?

– Повечето утвърдени съвременни методи за лечение на исхемичния мозъчен инсулт са достъпни в България и са финансирани, макар и недостатъчно, от НЗОК по клинични пътеки. Такава е интравенозната тромболиза, която се прилага до 3-4 часа от началото на инсулта в много болници в страната, макар че процентът на болните, получили това лечение, е все още много нисък – под 1% . По-новите методи като интраартериалната мозъчна тромболиза и тромбектомията, не се прилагат рутинно в България. Те са значително по-скъпи и изискват дълга и продължителна подготовка на специалистите. Тази дейност предстои да бъде регламентирана и финансирана от нова програма на Министерството на здравеопазването, която се очаква да стартира в най-скоро време. Терапевтичната хипотермия, както вече споменах, ще бъде прилагана като добавъчно лечение само при болни с остър исхемичен инсулт, включени в програмата EuroHyp-1 на Европейската Комисия.

– НЗОК какво плаща в момента?

– НЗОК заплаща изцяло цената на действащите клинични пътеки за диагноза и лечение (без или с тромболиза) на острия исхемичен мозъчен инсулт, ако пациентът е здравно осигурен. Допълнителните здравни услуги и консумативи, които не са регламентирани като безплатни, се заплащат по ценоразпис на болничните заведения.

Проф. Екатерина Титянова започва медицинската си кариера през 1983 г. като асистент по неврология в Катедрата по неврология на Медицинска академия – София,. По-късно става ръководител на неврологично отделение при УСБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД и на лаборатория по клинична невросонография. През 2005 г. създава първата специализирана клиника в България по „Функционална диагностика на нервната система“ към ВМА, която е номинирана като база за обучение на Европейската федерация по неврология. Проф. Титянова е специализирала транскраниална доплерова сонография в Австрия и Германия, неврология – в САЩ, Австрия и Мексико, двигателен контрол и нарушения на походката – в САЩ и Финландия. Ръководител е на катедра в Медицинския факултет, СУ „Св.К.Охридски“. Член е на 7 международни и 10 национални научни организации. От 2005 г. е председател на Българската асоциация по невросонография и мозъчна хемодинамика, а от 2009 г. – зам.- председател на фондация „Предпазване от мозъчни инсулти“ и член на изпълнителния комитет на Изследователската група по невросонология към Световната федерация по неврология. Номинирана е за председател на Организационния комитет на Световния форум по невросонология, който ще се проведе в България през 2013 г.

Свързани теми: Военни лекари преглеждат безплатно в труднодостъпни райони

Мръсният въздух на улицата виновен за инфаркти и инсулти

Инсултът се установява на скенер или томограф

СНИМКА: ВМА

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 3    Средно: 3.7/5]
Подобни статии
loading...

2 thoughts on “Нов метод: охлаждат мозъка при инсулт

  1. Василева казва:

    Ще оставя мейла на всички , които имат такъв болен. Професор Димитров е човека , който не само ще ви възстанови след прекаран инсулт независимо от неговата степен , от вида на инсулта , както и от степента на засягане на крайници , говор, но и ще подобри без рахабилитации пострадалия човек. Лично баба ми беше преди 4 години с много масивен инсулт изкарахме я пълен труп от 5-та градска и започнахме да я захранваме със спринцовка. От частната линейка хората казаха ,че по- трагичен случай не са виждали.
    Благодарение на лечебната храна на професор Димитров , на неговите напътствия по време на лечението , на дикубиталните рани, баба ми стана като нова, получи сили да се храни сама , да става , да се движи , да говори и след 1.5 месеца хората не можеха да повярват ,че тя някога е била трупа лежащ в 5-та градска , която беше на косъм от смъртта!
    При правилни методи на възстановяване всичко е поправимо , стига да попаднеш на правилния специалист. Пишете ми за координати на : stianova05@yahoo.com

  2. Красимир казва:

    Може ли да ми дадете номера на Професор Димитров