Може да боледувате едновременно от астма и ХОББ

PRINT
wirchov1

Кристиан Вирхоф е професор по вътрешни болести и пневмология в Университетската клиника на Росток, където ръководи отделението по пневмология и интензивна медицина. Той бе гост лектор на Петия конгрес на Българското дружество по белодробни болести , който се проведе от 5 до 8 юни 2014 г. в София.

– Проф. Вирхоф, при определени пациенти лекарите трудно успяват да кажат дали е астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). На какво се дължи това?

– Това е вярно. Има пациенти, при които е трудно да се каже категорично, кое доминира – астмата или ХОББ. Ако човекът е пушил повече, тогава вероятно по-скоро става дума за ХОББ. Във всички случаи си заслужава да задълбаем повече, за да изясним диагнозата. Тя е от изключително значение за терапията. Пациентите с ХОББ не реагират много добре на инхалаторните глюкокортикостероиди, имат нужда повече от бронходилататори, дългосрочно действащи бета-агонисти, дългосрочно действащи мускулни агонисти или антихолинергетици. Тези медикаменти обаче не действат при астма. Ако на астматици дадете дългосрочно действащи бета-агонисти без кортикостероиди, има вероятност дори да им навредите. Има и друго: от двете диагнози тази на ХОББ е с доста по-лоша прогноза. При нормално или поднормено тегло и астма очакванатата продължителност на живота е като средната, докато при ХОББ се очакват доста по-малко години.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Какво представлява белодробният емфизем? 
При ХОББ рискът от пневмония е по-голям 
Въздушни „чували“ пречат на дишането при хронична болест на белия дроб 
Любопитни факти за белия дроб 
Антибиотик при респираторни инфекции – не по-рано от 3-4 дни след началото

– Има ли насоки за точното поставяне на диагнозата?

– Понякога е трудно да се каже съвсем точно. Вече се говори за ACOS– това е синдромът на припокриване между астма и ХОББ (Asthma–Chronic Obstructive Pulmonary Disease Overlap Syndrome). Може да доминира едната или другата болест при конкретния пациент. Аз обаче съм на мнение, че позоваването само на ACOS е лоша идея. Вместо да се занимават интензивно с мисълта дали преобладава астмата или ХОББ, лекарите си намират извинение и казват – ами това е синдромът на припокриване! Астматикът е изпушил една цигара и вече е ACOS. Трябва да се види по-внимателно – ако става дума за дългогодишен пушач със стеснени дихателни пътища, без възможност за възстановяване, белодробен емфизем или раздуване на белия дроб, то тогава е ХОББ. Ако има необратими промени в дихателната функция, еозонофилия, по-рано астма, лекувана с кортикостероиди, тогава в диагнозата има повече астма. За всеки пациент трябва да се види кое е най-подходящото лечение.

– Може ли да очакваме някакви по-нови терапевтични подходи?

– Има редица нови проучвания, които дават надежда за ново лечение. Днес се говори много за моноклонални антитела, които действат срещу еозонофилията, но и срещу интерлевкин-4 или интерлевкин-13. Жалко е, че няма наблюдения за някакво съществено положително повлияване при астмата. При деца може да се очаква някакво по-съществено подобрение, но при възрастните няма дългосрочни проучвания, които да казват какво ще се случи през следващите години с пациент, при когото заболяването е открито в напреднала възраст.
Новото за България е терапия, която комбинира два много ефективни медикамента за астма. Иначе при астмата няма кой знае какви новости в лечението, но пък вече се понатрупаха доста изследвания, които насочват към възможни нови подходи. Идеята е да се подобри терапията в близкото бъдеще.

– Трудно ли е да се постави диагнозата астма?

– Има лесни диагнози –това са тези при млади хора с алергии или сенна хрема. Установява се еозонофилия в периферната кръв, има положителна реакция при тестове за алергии. Тогава е лесно. Има и трудни пациенти. Това са възрастни, които пушат отдавна, или имат съпътстващи заболявания като сърдечна недостатъчност, друго белодробно заболяване. Трудна е и при съвсем малките деца, защото там често има бронхиолити –често не може да се разграничи ясно дали е астма или често повтарящи се вирусни инфекции.

– Има ли възраст, в която астмата се среща най-често?

– Заболяването засяга най-често младите хора. Те са и алергични най-често. За съжаление астмата не може да се излекува напълно. Дори когато детето порасне, болестта може да напомни за себе си, макар и с по-леки пристъпи. Има обаче и пациенти, които не реагират положително на тестове за алергии, но развиват астма, по правило в напреднала възраст. Обикновено във втората половина на живота.

– В коя група лечението е най-трудно?

– Зависи от тежестта на симптомите. Тежките пристъпи са по-трудни за лекуване от леките, ако заболяването е от по-дълго време – също. Трудно е да се каже възрастните или децата са по-лесни за лекуване. Ако трябва все пак да посоча, бих казал – децата.

– Създава се впечатление, че астмата се среща все по-често. Така ли е?

– Не се знае точно, кои са факторите, които отключват заболяването. Сякаш в развитите западни страни честотата става все по-голяма. Има интересна хипотеза, която е подкрепена и от редица проучвания. Става дума, че имунната система на децата, дори на новородените, не е била в достатъчна степен в контакт с бактерии. Малките вече не пият непастьоризирано мляко. Липополизахаридите, продукт при разпада на бактериите, изглежда стимулират имунната система, обучават я кои са правилните „врагове“. Тогава тя губи желание да реагира прекалено активно по отношение на потенциални алергени. Ако детето обаче расте в прекалено чиста среда, имунната система губи вярната си ориентация и започва да реагира към алергени.

– Забраната за пушене у нас често е атакувана в опити за разхлабване на режима. Как гледа на тези ограничения обществото в Германия?

– Като цяло броят на пушачите непрекъснато намалява – в момента те са около 25% от населението. В Германия има забрана за пушене на закрити обществени места. Тази мярка вече доведе до драматичен спад при инфарктите. За кардиолозите почти не остана работа. Много скоро ще отчетем спад при емфиземите и тежките белодробни заболявания.

Така че не става дума просто за забрана, а за защита на непушачите. В собствените си четири стени всеки може сам да си вреди, както прецени. Но за непушачите е важно да бъдат предпазени от рисковете на пасивното пушене. Те рискуват ХОББ и рак на белия дроб наравно с пушачите. Вече е време за хората не само в Германия, но и в България да осъзнаят, че едно малцинство от пушачи не може да взема като заложник мнозинството непушачи и да им казва, че са длъжни да ги оставят да пушат.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 3    Средно: 4.7/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *