Мазнините по-опасни за диабетиците отколкото въглехидратите

PRINT
fastfood

Организмът ни е пригоден да приема смесена храна, груба, нерафинирана и екологично чиста – нещо, което трудно можем да му осигурим в наши дни. Когато прекали със соленот, сладкото и мазното, тялото си отмъщава с високо кръвно, затлъстяване, диабет, сърдечносъдови проблеми, обяснява д-р Пламен Попиванов, ендокринолог в Александровска болница. Хората, които приемат по-малко калории, живеят с 10-ина години по-дълго.

Преди 70-80 г. българите са се хранили с нерафинирани въглехидрати – боб, грах, леща, овес, ечемик, и са били по-здрави. Сега отделяме всички фибри и получаваме въглехидрати, които лесно се смилат и всмукват в организма. Това бързо навлизане на „бързи“ захари предизвиква цунами от кръвна захар, която атакува нежните ендотелни клетки в организма, разположени по вътрешната стена на всички кръвоносни съдове. И когато нивото на кръвната захар рязко се повиши, предизвиква глюкотоксичен ефект.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Просто изследване на кръвна захар не стига да се открие диабетът
Особености на храненето при диабет – малки порции, повече фибри
Лаборатории масово бъркат кръвните проби на диабетици
Опасна ли е хипогликемията?

Ендотелните клетки ни пазят от атеросклероза. Те разширяват кръвоносните съдове, но когато в кръвта рязко навлезе глюкоза след консумация на рафинирани въглехидрати – бяло брашно, захар, нишесте (когато прекалим със сладкото), функциите им намаляват за 2-3 часа. Когато наблягаме на мазни храни – салам, кренвирши, мас, сланина, те предизвикват липотоксичен ефект върху ендотела, който продължава 4-6 часа или двойно по-дълго, предупреждава ендокринологът. Прадедите ни са се хранили основно с въглехидрати и с малко месо. Нашият организъм е пригоден за смесено хранене и е по-адаптиран към въглехидратите. Незаменимо за нас в месото е желязото. Има го и в растителната храна, но не можем да го извлечем в необходмите ни количества. Усвояването на храната зависи от това дали тя е рафинирана или не.

Ако изядем един картоф с кората, той по-бавно се усвоява от организма и изисква 2 пъти по-малко инсулин, отколкото ако е обелен, независимо дали е сварен на пара, или печен без мазнина. Картофите съдържат много нишесте и повече въглехидрати от бялото брашно. Затова на Запад в картофеното пюре слагат и кората на картофите. Излющеният ориз, добре сварен, също съдържа много нишесте и въглехидрати. Ако не е излющен, има фибри и усвояването става по-бавно. Известно е, че люспите на ориза съдържат витамини от групата В – В1, В2, В6, В12. Когато той се излющи, се губят, а те са важни за хората с диабет. За всички е по-здравословно да консумираме ориза с люспите, съветва д-р Попиванов.

Гликемичният индекс е важна мярка, с която хората с диабет трябва да се съобразяват. Той отразява каква доза инсулин е необходима за усвояването на едно и също количество калории. Ако една голяма ябълка се изяде с кората, изисква например 2 единици инсулин, за да се усвои захарта. Ако я обелим обаче, калориите са същите, но те изискват 4 единици инсулин. Ако ядем картофено пюре без люспи, но като гарнитура към една пържола, тогава месото забавя смилането и променя гликемичния индекс на пюрето. Същото се случва и ако пюрето се яде с грах, царевица, салата. С фибрите си те затрудняват смилането.

Живеем в океан от кислород, без който не можем, но той ни окислява, при което се променят ДНК, белтъци, ензими, нарушават се функциите им, човек старее и се разболява. Малините, боровинките, къпините и екологичните плодове и зеленчуци са богати на витамини, минерали и антиоксиданти, които ни пазят от това окисление. В рафинираните храни и отгледаните в парници плодове и зеленчуци те са унищожени, предупреждава лекарят. Опасен ли е холестеролът? Нашите баби са се хранили предимно с вегетарианска храна, с малко месо и мляко, хапвали са и сланина и свинска мас, но не са страдали от висок холестерол. Защото храната им е била по-чиста, нерафинирана и холестеролът се е изхвърлял от организма. Сега холестеролът се окислява в тялото и се променя. Когато попадне в периферните тъкани, организмът не го разпознава. Тогава се връща в черния дроб, но и той не го разпознава. И така холестеролът се върти в организма, постепенно се филтрира в стените на съдовете и започва развитието на атеросклероза. Сега вкарваме в телата си по-малки количества холестерол, но не сме по-здрави.

За да избегнем атеросклерозата, спасението е в натуралните, непреработени храни, с по-малко мазнини и без тютюнопушене, казва д-р Попиванов. „През 50-те години на миналия век се смяташе, че е добре диабетиците да приемат по-бедна на въглехидрати храна и да наблягат на повече месо и белтъчини, тъй като те се усвояват с по-малко инсулин, а кръвната захар остава по-ниска. Само след 7-8 години тези, които са яли по-мазна и месна храна, започнаха да умират от атеросклеротични усложнения, инфаркт, инсулт, аритмии, внезапна смърт. Причините са две. При диабет поради гликозилирането на холестерола, поради шока, който прави глюкозата върху ендотелните клетки и поради липотоксичния ефект на мазнините върху ендотела и бетаклетките, болестта бързо прогресира. Втората е, че много по-рано се развива по-тежка атеросклероза. Оказа се, че хората, които живеят с по-малко инсулин, умират 2-3 пъти по-често от тези, които не са се лишавали от въглехидрати и са били с по-големи дози инсулин.

Стана ясно, че мазнините са по-опасни за диабетиците от умерените количества депо въглехидрати, налагащи по-високи дози инсулин. Между 1975-1980 г. настъпи революция в храненето на пациентите с диабет. Специалистите осъзнаха, че не бива да се прекалява с месните и мазните храни.“
В менюто на диабетиците могат да присъстват нискомаслени и обезсолени млечни продукти, диетична извара. Имат потребност и от омега мастни киселини, разбира се, без които не можем. Те не се синтезират в организма ни, но ги има в рибата, орехите, авокадото, маслините, зехтина. Пациентите с диабет трябва да се хранят по-бавно и да дъвчат добре храната, за да се усвоява по-бавно, без да увеличава рязко нивото на кръвната захар. Храненето в едни и същи часове е добре за организма, но не бива да се превръща в догма. Лечението трябва да подпомага живота на диабетиците, а не те да робуват на режима. Съвсем реално е да живеят, както поискат, категоричен е д-р Попиванов.

Диетата може да понижи гликирания хемоглобин (който показва какво е било нивото на кръвната захар през последните три месеца) с 1 до 3%, което е сериозен успех. Най-мощните неинсулинови лекарства могат да го свалят с до 2%, а физическата активност с още 1 %. Начинът на живот и психосоциалното спокойствие също помагат. Тоест без инсулин и без таблетки може да се свали гликирания хемоглобин с З-4%, дори и повече, твърди д-р Попиванов. С информиране и обучение на диабетиците за 10 г. в Израел успяват да намалят разходите за пациентите с диабет с 25%. У нас в началото на 50-те години от диабет са страдали около 1,5% от населението, а в момента са 10%. Болните от диабет тип I само за 20 години – от 1982 г. до 2002 г., се увеличават с 50%, което е стряскащо.

„През 90-те години у нас с помощта на западни фирми се изградиха около 50 центъра за обучение на диабетици, с което само за няколко години престоят им в болниците падна от 20 на 5 дни – казва д-р Попиванов. – Кетоацидозите намаляха в пъти! Ако не беше актуалната организация на здравеопазването, която да налага и мотивира „претакането“ на здрави пациенти през клиниките, в тях щяха да влизат само пациенти с остри разстройства като кетоацидоза например. С обучението в тази програма в доболнични диабетни центрове успяхме да подобрим ситуацията. У нас не се плаща за обучение на диабетиците и се дават недостатъчно средства и за тест ленти, необходими
за самоконтрола на диабета. Възможно ли е да лекуваш кръвното си налягане, ако не можеш да го измериш? Повечето пациенти с диабет искат да контролират кръвната си захар и могат да бъдат много по-добре лекувани. Ако държавата купи на едро чрез търг за 200 000 пациенти по 1200 лентички годишно, ще се похарчат в пъти по-малко пари, отколкото, ако всеки ги купува на дребно“, категоричен е ендокринологът .

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 2    Средно: 3.5/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *