Хомеопатията чисти емоционални травми

PRINT
pachova

– Д-р Пачова, как гледа хомеопатията на човека?

– Като на цялост, която е динамична и се променя във времето. Когато дойде малко дете, анамнезата се снема от първите дни на бременността – как е протекла тя, през какви стресови фактори е преминала майката, как е преминало раждането и първите месеци от живота. Всяко едно от тези неща има значение. Обяснявам на пациентите си, че организмът е едно единно цяло и не можем да разделим органите и системите му нито като физика, нито като психика.

Не можем да изолираме емоциите, наследствените фактори и влиянието на средата. Тогава самите хора започват да гледат по различен начин на нещата. Настъпва процес на автокорекция.

– Какво представляват хомеопатичните лекарства?

– Те са енергоинформационни стимули, които помагат на тялото да се освободи и да изчисти натрупана стара информация – например обида или гняв, задържан 20 г. в тялото. Благодарение на хомеопатичното лекарство настъпва освобождаване от тези негативни емоции. След това човек е способен да види ситуацията по различен начин. Последните 3 г. от живота на моя пациентка бяха минали в постоянни съмнения, терзания, гняв и обида. Развивала успешен бизнес, но настъпили сериозни разногласия с партньорката. Другата искала да присвои всичко. Жената дойде при мен в депресия, мислеше да се откаже от всичко постигнато. Търпяла несправедливости и обиди, очаквайки другата страна да се осъзнае. Хомеопатичното лекарство й помогна да се освободи от негативните емоции и натрапливи мисли. Така тя осъзна какво да направи, за да не излиза губеща от ситуацията. Последният път, когато я видях, каза: „Все едно се събуждам от сън и започвам наново.“ Това хомеопатията го може – да изчисти емоционални травми и да помогне на човека да бъде себе си.

– Как се приготвят тези медикаменти?

– Начинът, по който се приготвят, няма нищо общо със стандартните методи. Взема се активно вещество, което многократно се разрежда с вода и спирт като разтворител. На всеки етап от разрежданията разтворът се разтръсква енергично, това се нарича потенциране. Постепенно намалява до минимум и изчезва химичното вещество, но паралелно се увеличава енергията в разтвора и се запазва информацията с какво вещество е била в контакт водата. Хомеопатията има противници, защото доскоро не беше възможно да се докаже, че водата има памет; не беше доказано наличието на биофотони и как всъщност влияят те на човешкия организъм. Вече има немалък брой научни публикации за паметта на водата и за това, че крайните разтвори фактически не са просто разтворител, а сложна структура, в която има съхранена информация. Тези разтвори се накапват на таблетки или гранули за удобство на пациента.

– Как се доказва действието им?

– В хомеопатията съществува още един интересен феномен, който е сериозен принос към медицинската наука. Това е методиката за установяване на въздействието на хомеопатичното лекарство върху човешкия организъм. Нарича се доказване на лекарствата. Ако здрав човек приеме хомеопатично лекарство, той може да прояви симптомите на заболяването. Чрез такъв експеримент д-р Самюел Ханеман преоткрива хомеопатията. Той започва да приема стрита хининова кора и установява, че получава симптоми на малария. А всички знаем, че малария се е лекувала с хининова кора. След като преживява сам този експеримент, започва да изучава всички медицински автори и трудове от онова време. Установява, че Хипократ, Парацелс и Авицена са говорели, че в медицината има два пътя на развитие. Единият е като лекуваме с противоположното (alo pathos), а другият – с подобното (homeo pathos). Цялата съвременна медицина е тръгнала по пътя на лечението с противоположното. Ако пациентът го боли глава, ние му даваме обезболяващо. Вдигнал е високо кръвно, ние му даваме хапче за сваляне на кръвното. Докато при хомеопатията подходът е обратен – на пациента се дава лекарство, което при здрав човек предизвиква подобни на болестта симптоми. Тогава работим в съзвучие с логиката на организма. Тялото никога не произвежда симптоми просто така. Те сигнализират за проблем или служат да се изчисти от болестта.

– Как гледате на симптомите?

– Хомеопатите уважават симптомите. Тях изучаваме в първото интервю – как организмът реагира на средата, независимо дали тя е враждебна или не. Хората се разболяват и от -20 градуса, но и от лоша дума или от много силна радост.

– Напоследък много се говори за Шуслеровите соли? Какво представляват те?

– Това са 12 минерални соли, естествена част от нашето тяло. Произвеждат се по хомеопатичната медодика – разреждане и потенциране. Това се прави между 6 и 12 пъти. Въздействието им върху човешкото тяло е уникално. Възстановяват възможността на клетките да обменят тези соли и да поддържат много добър баланс на минералните вещества. В медицината ни има изключително сериозни затруднения да се въздейства на саморегулацията на тъканите. Да не забравяме, че всяка тъкан или кост трябва да е с точно определена плътност, еластичност, химичен състав на клетките. Например лигавицата трябва да е с точно определена влажност – нито повече, нито по-малко. Шуслеровата терапия регулира процесите на клетъчно и на тъканно ниво. Например има много хора със слаба съединителна тъкан. Имат халтави стави, лош емайл на зъбите, склонни са към стрии по време на бременност, разширени вени и хемороиди. Но стандартната медицина не предлага решение на проблема, докато Шуслеровата терапия има. Това например е Шуслерова сол №1 калциев флуорид – тя възстановява здравината и еластичността на съединителната тъкан.

– Традиционните лекарства минават по много сложна процедура, преди да стигнат до пазара. Какви са регулациите при хомеопатичните препарати?

– Същото е. Съществува немска и френска фармакопея, която описва подробно как трябва да се произведе и съхранява всяко хомеопатично лекарство. В момента се работи върху създаването на европейска фармакопея и върви процедура по пререгистрация на тези медикаменти в Европейкия съюз.

– Правят ли се и при тях клинични проучвания?

– Да. Има двойно слепи проучвания. Но изписването на медикаментите е не само според симптомите на болестта, а и според индивидуалните характеристики на болния. Тоест при едни и същи страдания, може да се предпишат различни хомеопатични лекарства, или при пациенти с различни диагнози да се предпише едно и също лекарство. Това понякога затруднява провеждането на двойно слепи проучвания. Това е особеното в хомеопатията. Важно е да отбележим, че наименованията на хомеопатичните лекарства са едни и същи вече над 200 г. Не се променят, независимо която фирма ги произвежда. Шуслеровите соли са с едни и същи 12 имена, непроменени от момента, когато д-р Шуслер ги е описал.

– Има ли нежелани взаимодействия с традиционни медикаменти?

– Зависи от степента на разреждане. Ако потенциите са много ниски, тоест има молекули от изходното вещество – това трябва да се съобрази с другите медикаменти. При по-големи разреждания пациентът не приема химично активно вещество и затова не могат да се получат нежелани лекарствени взаимодействия или алергични реакции. От тази гледна точка няма проблем хомеопатичните лекарства да се приемат с други медикаменти. Посоката на действие на двете групи медикаменти често е различна и това изисква много висока компетентност от страна на лекаря хомеопат.

– Лекари се оплакват, че понякога хората прекалено дълго пробват с алтернативни методи да лекуват сериозни заболявания – дори рак или детска пневмония, с хомеопатия, и се стига до усложнения?

– Компетентността на хомеопатите не бива да се приравняват с възможностите на самия метод. В държави, където има хомеопатични болници, резултатите са съвсем различни. У нас се работи в амбулаторни условия. Принципно пневмония би могла да се лекува с хомеопатия, но само от лекар с много голям опит, който може да прецени развоя на болестта. Иначе може да се сгреши. Не е тайна, че понякога пациентите и след прием на един-два антибиотика правят пневмония. Има периоди от живота на човека, когато имунитетът му пада, и независимо от терапията – с антибиотици или друга, болестта може да се задълбочи. Същото е и с рака. Никой още не може да каже, че се справя на 100% успешно с туморите. Неуспехи има и при стандартните методи. Има хора, които са оперирани и лекувани с химио – или лъчетерапия, и са клинично здрави след 10 – 20 и повече години. Когато говорите с такъв човек, ще установите, че най-вероятно той е проявил житейска мъдрост – променил е пътя, по който досега е вървял в живота си. Не си е разрешил да попадне отново в същата комбинация от психични и физически фактори, която е отключила болестта. Но има и пациенти, при които всичко е по „каноните“ на съвременната медицина, но след 2-3 г. процесът тръгва отново и то не защото са били на хомеопатия. При тях е налице много силен вътрешен процес на саморазрушаване, или те отново са попаднали в подобна ситуация, която е довела до отключване на безумното поведение на раковите клетки. Няма една рецепта, всеки случай е индивидуален. При млад човек с агресивен тумор – естествено трябва да се направи операция, ако има възможност за такава. След това да се направи адекватно лечение – химиотерапия (ако се налага), психотерапия, хомеопатична терапия и промяна в ценностите и начина на живот. Само тогава пациентът има шанс за излекуване.

– Имат ли вина хората за болестите си?

– Хората се държат спрямо планетата земя както раковите клетки спрямо човешкото тяло. Те не се съобразяват с факта, че унищожават източника си на храна. Осъзнаването на това явление и промяната на нашето поведение е важен елемент в борбата с рака. Знанието притежава реална оздравителна сила – това е мое верую и затова от 16 г. не съм спирала да преподавам хомеопатия и холистична медицина.

Д-р Дора Пачова е председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, а също и преподавател по хомеопатия. Занимава се с алтернативна медицина от 1992 г., а от 1995 г. работи само с хомеопатия.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 6    Средно: 3.3/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *