сряда, 27 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеДетските болести може да са заради психоклимата в семейството

Детските болести може да са заради психоклимата в семейството

Знае ли някой днес кое е типичното поведение за жената и за мъжа? И какви са доминиращите им роли в обществото? В наши дни объркването е пълно, затова и моделите на възпитание в българското семейство страдат. От жената се очаква да бъде добра майка, домакиня, но същевременно да постигне и успехи в професията. Затова все по-често срещаме силни майки, които създават слаби по характер момчета, казва д-р Дора Пачова, лекар хомеопат и специалист по фамилна динамика.

Майката е емоционалният стожер в семейството

Животът днес изисква от жената да бъде силна и издръжлива. Така обаче понякога тя губи усета, кога трябва да отстъпи. „В българската народопсихология е заложено да създадеш дете, син, който да се грижи за теб на старини. Пропускаме, че трябва да му дадем свобода, искаме да го командваме през целия му живот. Покровителската роля на майката се простира през целия му живот“, пояснява тя.

Правилният подход е прост – отношенията между деца и родители се крепят на свобода и уважение. Семплите неща обаче невинаги са лесно достижими. Родителите слагат граници, за да предпазят децата от грешки, но грешат, че не разговарят достатъчно с тях. Времето на диктата от страна на родителите към децата е отминало безвъзвратно, посочва д-р Пачова. Допълва, че понякога децата знаят по-добре от нас какво трябва да бъде направено. Те са малки, но носят познание, което е съвсем различно. Получава се сблъсък на поколенията, когато някои родители се опитват да им наложат моделите, по които те са възпитавани.

Родителите да подкрепят децата си за техните слабости

семейство възпитание„Ролята на родителя е да идентифицира слабите страни в характера на сина или дъщерята и да ги подкрепи в тази насока. Имаше период, когато се смяташе, че егото у детето трябва да се насърчава – постоянно му се повтаря, че то е най-доброто, за да развие увереност и да успее в живота. Психологическият анализ през следващите години обаче показва, че такива деца със свръхразвито его по-често се провалят, търпят житейски срив в сравнение с другите. „Обикновените“, които не са били толкова хвалени, имат по-добри умения да се борят, за да заслужат успеха. Най-добре е да има баланс – родителят да каже добра дума, където трябва, но и да критикува, когато е необходимо“, обобщава д-р Пачова.

Минало ли е феноменът „мамини синчета“? Не съвсем, отговаря лекарката. Често бащата е бил мамино синче и очаква жена му да възпитава така и неговото момче. Ако жената иска промяна, среща съпротива. В други случаи просто детето е по-крехко като характер и привързано, има нужда по-дълго време да е под крилото на майка си. Тогава нейната задача е да определи правилния момент, когато да го подтикне към самостоятелност. Тя е по-важната родителска фигура докато детето стане на 6 г., но после момчето има нужда да вижда адекватен модел на мъжко поведение в семейството.

Много хора разбират в зряла възраст, че са били неправилно възпитавани. Тогава започват да обвиняват миналото си, близките си, че са ги осакатили. Това е вярно само донякъде – вижда се в семейства, където има две-три деца, възпитавани по един и същи начин. Един е успешен, а друг – не, посочва д-р Пачова. Има значение самата личност. Ако се установи такъв проблем, лекарят хомеопат може да помогне – целта е човекът да излезе от натрапчивата мисъл „Кой е виновен?“ Целта на терапевта е да прекъсне почти болестното вторачване в миналото, което се използва като оправдание за всички неуспехи. Здраво семейство е това, което може да се променя, заявява д-р Пачова. То е гъвкаво, следва нуждите на своите членове.

Болестите може да имат връзка с лошото възпитание

Този извод се налага от някои случаи в практиката на лекарката. В хомеопатичното интервю тя се запознава с изследванията и болестите на детето, но пита и за отношенията с родителите. Това й помага да избере индивидуално лекарство, което съответства едновременно на характера, семейството и на физическата патология. Така детето боледува по-малко, но и постига по-добър баланс в развитието си като личност.

„Имам пациенти, които израстват пред очите ми. Идват още като бебета с никненето на първите зъби, минават през обичайните инфекции в ранната възраст, за да стигнат по проблемите на пуберитета. Детето преодолява един проблем, но после се сблъсква с друг – например тръгва на училище и се страхува от учителката. Разболява се преди контролни, боли го коремът. Тогава се дава друго лекарство, което да го балансира емоционално и да му помогне да преодолее ситуацията. След това идва пуберитета с първите любовни трепети и разочарования. Ако един хомеопат познава своя пациент, може да му помага в различни етапи от живота“, споделя д-р Пачова.

Ето истински случай: малко момче боледува постоянно, расте изключително неуверено. Всички треперят над него. Бабата не дава прах да падне върху него, а майката таи чувство за вина. Когато момчето има хрема, тя преживява това като трагедия. Бащата пък още предъвква проблеми в отношенията със собствения си баща.

„Първо излекувахме настинките, но тогава излязоха наяве други проблеми – страх от ходене на училище, прекален егоизъм и пълен мързел. Ако го помолеха да даде на родителите си пари, чакаше деня, минутата да му ги върнат. Не проявяваше никаква жал или съчувствие към тях, а беше на 10-11 г., когато би трябвало да има разбиране по тази тема“, коментира лекарката. Наложило се тя да поработи върху егоизма и осъзнаването на неговата роля като дете в семейството. Паралелно работи и с цялото семейство – бабата да не бъде постоянно с него, с майката да преодолее неадекватната си тревожност. Сега момчето вече е в 7 клас и няма нищо общо с детето, което бил преди.

Хиперактивните деца са чест гост в кабинета на д-р Пачова

Трябва системна работа с цялото семейство. Детето трябва да смени тази бясна скорост, която кара процесите да протичат толкова бързо в неговата психика и задвижват тялото да бъде толкова неспокойно. Без правилното разбиране на проблема от страна на семейството обаче няма да има резултат. Не може на хиперактивното дете да му се каже „Не тичай, не скачай, стой на едно място!“ Това само ще доведе до блокиране на силите му. Резултатите са благодарение на комплексния подход в лечението с шуслерови соли, хомеопатия и капките на д-р Бах, посочва д-р Пачова.

При хрема и често боледуване се подкрепят имунитета и лигавицата – за тях помагат шуслерови соли с номера 3 и 4. При тикове или проблеми със съня вниманието се насочва върху обмяната на магнезия. Обикновено препоръчвам сол номер 7 (магнезиум фосфорикум), допълва д-р Пачова. При сериозни психологически проблеми като тръгване на градина, училище, блокиране при изпити, трябва да се подбере индивидуално хомеопатично лекарство.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -